Шефът на фирмата за пирони „Кавазаки“ решил, че му трябва реклама, та да му вървят продажбите като по конец. Отишъл в най-елитната агенция и заявил:
Искам реклама, която направо да показва колко са здрави пироните ми.
Агенцията му казала спокойно:
Няма проблем. Утре в осем включвате телевизора и ще видите.
На другия ден в осем шефът седнал пред екрана и чакал. Ето че телевизорът показва огромна мрачна зала, чува се гръм, светкавици… и един тежък дървен саркофаг. Отгоре пада надпис: „Оцеляването е въпрос на стойка!“ Камерата се върти — двама „работници“, с маски и броня, вкарват пирон по пирон в капака, а накрая някакво чудо се случва: капакът остава идеално закован, без да помръдне. И отгоре гръмва надписът:
„Пирони Кавазаки — заковава и най-лошия сценарий!“
Шефът пребледнял. Помислил си: „Това е прекалено страховито… клиентите ще ходят да се крият, вместо да купуват.“ Отива пак в агенцията, ядосан:
Искам реклама по-кратка. Без излишни сцени. Само ясно и стегнато.
А те пак:
Разбира се. Утре в осем пак гледайте.
И ето — пак в осем. Тик… кадър от близо: една ръка, вдига пирон, забива го в дърво… край. Камерата изведнъж се отдръпва и в далечината се вижда светъл символ, някакъв храмов портал… и надпис:
„Пирони Кавазаки — заковава и най-лошия сценарий!“
Шефът отново се шашнал, този път още повече:
Хора, не може така! В рекламата ми изобщо да няма никакви религиозни неща… Никакви знаци, никакви портали, никакви мрачни работи!
От агенцията обещали:
Спокойно, ще е чисто и безопасно. Утре в осем.
Шефът пак сяда, гледа, и… на екрана — кръстовица, двама римляни се оглеждат, а в далечината… Исус (в доста бягателен режим) се развява като отчаян клиент на промоция. Единият римлянин клати глава и мърмори:
Ех… ако бяха с „Кавазаки“, нямаше да избяга!
Черен хумор
Шефът подрежда войниците в казармата и почва да ги разпитва един по един:
Ти колко кила си?
5.
Ти колко кила си?
6.
Ти колко кила си?
10.
Ааа, ти шишкооооо… къде я криеш тая кило-тон машина, бе!
Черен хумор
Школа по парашутизъм. Скача един от самолета, дърпа халката — парашутът не се отваря. Дърпа халката на резервния — пак не се отваря. Започва да се лута към земята и много се ядосва. Покрай него прелита втори парашутист и пита:
К’во става бе, жена ти ли ти ги стяга така?
Да!
Е, ясно…
Продължават да падат и си говорят за живота. Минават надолу и третият парашутист прелита със свирепа скорост, крещи като заканен:
Мръснаааааа… ще ти го върнаааааааа!
Първият се обръща, а вторият замислено казва:
Е, тоя сигурно тъщата му сгъва… Само че тя не слага парашут — тя напълва раницата с тухли.
Черен хумор
Шлосерът бай Ставри познаваше правилата за безопасност като трите си пръста — знаеше ги, но всеки път пак ги проверяваше с работа.
Черен хумор
Шофьор на такси към пътник:
Извинявайте, ама като ви гледам, не ми вдъхвате много доверие. Имате ли пари?
Имам, спокоен сте. Парите са в джоба… само дето още не са стигнали до вас.
Черен хумор
Шофьорът към току-що спрения полицай:
Казвате, че съм карал в грешната лента?
Да. И не само това — спрял сте на пешеходна пътека.
Чакай, да уточним: аз пешеходците ги виждах ясно! Просто реших да им помогна да пресекат по-бързо.
Как точно?
Минах бавно, спирах всеки път… но най-накрая се отказах — по-добре веднъж да спра напълно, отколкото всеки ден да спирам половината път, нали?
Черен хумор
Щабът за борба с коронавируса препоръчва да се прочете профилактично „Далече от безумната тълпа“ на Томас Харди — не за друго, а защото след като я свършиш, най-накрая има къде да се скриеш… от всички тълпи!
Черен хумор
Ще скачам за пръв път с парашут. Тандемен скок с инструктор. Дойде човекът, върза се за мен и скочихме. Докато писъците ни се смесваха с шума на вятъра, успях да го чуя как ми крещи в ухото:
Спокойно ли сте или да ви пусна първо малко отговорност?
Черен хумор
Ще ходя на фитнес. Работата е тотално извън контрол—вече даже не тренирам, а правя планове за оцеляване. Ако ме гръмнат (дано не), пък ти ще си с тебеширен контур… ама не в моргата—върху постелката!
Черен хумор
Що за несъобразителни хора има? Първо ти начупват нервите, а после ти казват: „Спокойно, свърши драмата… сега само си изпий една вода!“
Черен хумор
Яжте много чесън! Не лекува корона вируса, ама държи вируса на дистанция — и то не от вас, а от всички около вас!
Черен хумор
Яростта премина. Обидите са забравени. Вече няма караници. Трима в реанимация. Петима убити. Абе… любовта минава през тест с липсващи зъби.
А бе брато, тая метла е направо хищник…
Що бе?
Пет пъти я размахах, докато реши да изхвърли човека…
А сега за какво ще вдигаме наздравици — за здравето или за късмета?
За късмета, естествено… Прасето ми беше здраво — яде, расте, дори сумти като трактор — ама явно късметът му го няма… щом пак го заклаха точно за “план Б”!
А сега за какво ще вдигаме чашите — за здраве или за късмет?
За късмет… че ей го на — човека се беше наел да е „здрав като прасе“, ама късметът явно го нямаше — едно „наздраве“ и край!
Адам е бил първият човек на земята, Ева – вторият, а кой е бил третият?
Ами… третият е бил Емил Димитров.
Как така?
Нали след първите двама винаги идва „разпяване“!
Ало?
Здравей, мила… Татко се обажда. Мама близо ли е до телефона?
Не, тате. Мама е горе в спалнята с Чичо Франк.
След една кратка пауза татко:
Но ти нямаш чичо на име Франк, миличко!
А, имам. Само че сега е горе в спалнята с Мама.
Ъ-ъ… добре тогава. Слушай внимателно: остави телефона, качи се горе, почукай на вратата и извикай на Мама и на Чичо Франк, че татко току-що паркира колата навън и иска да дойдат веднага!
Добре, татко.
След няколко минути детето се връща на телефона:
Готово, татко! Направих каквото каза!
И какво стана?
Мама се изплаши ужасно, стана рязко без дрехи, взе да бяга навън и… се спъна в килима, полетя през прозореца… и сега е мъртва!
Боже мой! А Чичо Франк?
Той също скочи без дрехи и се хвърли през задния прозорец към двора… ама явно забрави, че миналата седмица ти изсипа градинския тор в кладенеца за да “пречистиш”… и сега и той е мъртъв.
Дълга пауза… После мъжът тихо:
Кладенец…? Айдеее… б*си мамата… Извинявайте, явно съм набрал грешния номер!
Бабо… Като умреш, да те погребем ли, или да те кремираме???
Нека е изненада, чедо… Аз съм почнала да се губя още от вас, та нека и на вас да ви е интересно къде ще ме намерят.
Брат, и какво толкова те дразни в мацката?
Очите…
Що, к’во им е?
Тези очи са като на кокер шпаньол: като те зърнат, и веднага се сдобиват с навика да търсят цялата топка… ама не я дават на никого!
В днешно време да нямаш доверие на никого! — каза Пешо, опитвайки се да дръпне капака на буркана.