Последната мисия на Бонд:

Последните думи в съда на терорист-камикадзе:

Последните думи на двама треньори на лъвове:
„Какво?! Аз мислех, че ти се правиш на веган?!“

Последният вик от потъващия „Титаник“:

Посрещнахме месец май УДАРНО — с единственото пловдивско нещо, което никога не закъснява: строежът.

Пострадал от фалита на една банка, пита приятеля си:

Потъва кораб. Екипажът се спасява на един остров, ама там ги посрещат канибали и се готвят да ги сдъвчат. Капитанът почва да преговаря:

Капитанът се навежда, гледа ги в очите и казва:

Потъва презокеански кораб. Капитанът дава нареждания за качването в спасителните лодки:

Потънал кораб. Екипажът се спасил на един остров, но там имало канибали. Те се зарадвали като видели хората — прясна мръвка, направо празник.
Капитанът се опитал да ги успокои с преговори:

Потърпевшият се оплакал в съда:

Съдията любопитно:

Почивен ден. Чистя, готвя, пера. Изтупах килимчето през терасата и гледам надолу—чудя се къде ми е отишло кристалното сервисче. Комшията Митьо тъкмо се подава от входа и килимчето му се приземи право на краката. Митьо подскочи като попарен, удари се в рамката и падна по очи. Аз: „Ох, край, утрепах човека…“
Тичам веднага долу.

Той се окопити, завалийката—стана, хвана ме за ръка и ме заведе у тях.
След месец ги чувам как се карат на висок глас—аз се показвам на терасата и гледам: Митьо маха с ръка и вика ли вика.

Прави се експеримент:
На необитаем остров оставят 100 мъже и една жена, на друг остров — 100 жени и един мъж. Идват след два месеца и гледат резултатите.
На първия остров:
Жената била като фатална звезда — всички я обграждали, всеки се правел на герой. Един мъж решил да впечатли, носел поднос с шампанско, подхлъзнал се и разлял всичко. Жената го погледнала хладно и пита:

На втория остров:
Мъжът се качил на една палма и гледа спокойнo. Жените отдолу крещят:

Практическо решение на споровете с жените:

Пратете Анита Мейзер на границата с Турция — само така бежанците ще минат не през границата, а през… офиса ѝ!

Преведоха ми заплатата. Отивам да тегля. Банкоматът изписва грешка… Заслушах се. Смее се копелето!

Преди 2000 години арабите измислили презервативите — направили ги от направо изрязано козя черво, за да е по-„натурално“.
Преди 200 години англичаните го усъвършенствали, като махнали козата… и го пуснали в продажба с етикет: „държано строго за образовани дами и господа“.

Преди години един българин отива на гости на чичо си в Алабама. Чичото е на работа, а той решил да се поразходи и най-накрая — на кино.
Влиза във фоайето, нарежда се пред касата за билет. Касиерката го гледа смаяно и през зъби казва:

Минава, купува билет и влиза в залата. Там го посреща разпоредителка, цъфнала като разпоредник на мир:

Отива на балкона, сяда. Филмът върви, но след малко му идва да си направи една… малка работа. Навежда се към човека до него:

Човекът го поглежда сериозно:

Българинът — както си му е редът — решава да не спорѝ и започва. Още не са минали и секунди — долу се чува възмутен глас:

Преди години на село:

Преди да се оплаквате от настоящата си ситуация, помислете: някъде другият човек е в карантина… и то с вашия бивш.

Преди да умрете, глътнете една миниатюрна пластмасова акула или делфин. Така поне ще имате шанс да ви намерят в стомаха — патолозите също са си като деца, само че вместо играчка търсят “какво ли има вътре”.