Някакъв:

Аз поглеждам жена ми и ми минава през ум: „То по нещата личи — не ме учат мен… учат я как да ме вози без да се плашим.“

Някога замислял ли се, защо американците, когато искат да обидят някого, показват среден пръст, а българите — цяла ръка до лакътя?
Ами защото на американците им е “кратко и ясно”, а на нас — “да знаеш поне къде свършва уважението… и започва жестът!”

Някои жени успяват не само да запазят фигурата си от преди сватбата, а даже да я удвоят — като кажат „да“ и… разделят булчинската рокля на две.

Някои хора не заслужават акт за раждане! Заслужават да им издадат гаранционен талон за настройките на характера — и рекламация директно до производителя на човещина!

Някои хора са толкова “ценни”, че вместо да ги пазиш, ти идва да ги заключиш в буркан… и да ги забравиш на най-долния рафт!

Някои хора си мислят, че светът е квадратен.
Други - че е кръгъл.
А в Пирогов всички знаят истината: светът е направо пързалка!

Някои хора сутрин стават и още от първата стъпка приличат на катастрофа. Не, аз не съм от тях. Аз съм си грозна през целия ден — не “сутрин”, амими направо “по принцип”.

Някои хора съществуват само защото законът забранява да ги “извадят от играта” — иначе отдавна щяха да са приключили!

Някои шофьори, само с една маневра, успяват да превърнат майка си в паркомясто за желаещи.

Някой ден Исак Голдблум седял в един бар с такъв нещастен вид, че направо било жалко за чашите. След малко човек от съседната маса се навел към него и казал:

Исак въздъхнал тежко и отвърнал:

Исак кимнал, без да трепне:

Другият се замислил за момент, после само свел глава:

Исак го погледнал и тихо казал:

И се чудя какво да правя със спестената скръб.

Някъде в UK, пред камината — съпруг и съпруга. Той чете вестник, тя плете, тихо си мълчат. По едно време тя се обръща и казва:

Някъде в щата Тексас лежи труп на човек.
Шерифът се приближава, гледа и преброява 17 прободни рани и възкликва:

Няма нищо срамно да попиташ за пътя, докато отиваш към мястото, където си решил да направиш “разлика” — важното е да не се изгубиш, преди да започнеш да “коригираш” картата.

Обаждане в магазин за костюми:

Обаждане до бизнесмен. Чува се неприятен глас:

Обама: Чу ли? Избраха ме за президент!
Секретарят: Чух, господин президент! Поздравления!
Обама: Толкова много отговорности… Най-накрая ще си отпочина — ще е хубаво!
Секретарят: Отпуската ще ви е в понеделник.
Обама: Понеделник? Но нали е работен ден!
Секретарят: Точно затова — вие ще работите, а ние ще ви организираме почивката.
Обама: Добре де… А вторник?
Секретарят: Вторник също.
Обама: И в сряда?
Секретарят: И в сряда.
Обама: Чакайте… Нали президентът има и празници?
Секретарят: И празниците са работни, господин президент.
Обама: Защо все така?!
Секретарят: Защото сте негър… и всички очакват “най-голямата” почивка да е по график!

Обир на банка. В суматохата един от грабителите му пада каската. Той обръща глава към охранителя и пита:

Изстрел и охранителят се просва. Обирджията се обръща към заложниците и:

Отнякъде отзад се чува глас:

Обир на банка. По време на акцията един от грабителите си изпуска маската и тя се търкулва в краката му. Той се навежда към касиера и пита:

Изстрел — и касиерът изчезва от света.
Грабителят се обръща към заложниците и виква:

Отзад се чува глас:

Обирджията току-що свършил и точно тогава влизат ченгета. Те светкавично го закопчават, а обирджията е насочил пушка към един случаен човек и вика:

Ченгето го гледа, смъква оръжието, без излишни приказки, и започва да се смее като луд.

Като я застреляш, имам право на алименти, компенсации, обезщетения, и отделно — тя вече е застрахована „на пълен каско“.

Обирджията зяпва:

Обичайната история — жена се прибира от командировка, отваря гардероба — вътре гол мъж…

Голият се поогледал, почнал да се чуди, плеснал се по челото…