Опитният стругар може да ти покаже с пръсти числото „пи“… без да пипа цялата бройка мерки — само казва: „Започваме оттук и се въртим докато стане кръгло.“

Оплаквам се на мама:

Оплаквате се, че нямате пари, а аз ви гледам—вие по две “гаранции” носите всеки ден!

Оптимист и песимист падат в пропаст.
Песимистът:

Оптимистът:

Оптимист на гробище:

Оракул на пътя махва на минувач и го пита учтиво:

Органите в организма се събрали на протест и решили да поискат увеличение на заплатите и по-добри условия. Отишли при мозъка, седнали пред него и почнали един по един.
Първи станал стомахът:

Мозъкът:

Втори се обадила главата — тоест, сърцето:

Мозъкът:

И накрая се надигнал жлъчният мехур, мрънкал тихо:

Мозъкът, без да му мисли:

Точно тогава, обаче, се опитал да стане и един друг орган, да си каже мъките — и мозъкът го прекъснал веднага:

Оръжеен магазин. Един стар монах разглежда стоката с достойнство, но очите му явно са други — най-много го влече “късото железо”. На лицето му се мъдрее нещо, което не подхожда на манастирските навици. Започва да се интересува от все по-големи калибри…
Търговецът се смее наум и му пробутва по-мощни модели един след друг.
Най-накрая отцето взима в ръце пистолет от висок клас — неръждаема рамка, шест изстрела, дълга цев, дървена ръкохватка, двойно действие, калибър, който звучи почти като латинска молитва… и се просълзява от “благодатното” усещане да го държи.
Търговецът не издържа и пита:

Монахът без да откъсва поглед от оръжието, снижава глас:

Освен пародонтозата, много дрънкане по зъболекаря също води до загуба на зъби — ама не заради възпаление, а защото човек започва да си бърка графика на мигача по грешен канал!

Основната разлика между соя и леща е, че лещата поне понякога я готвят с мисъл… а соята просто я слагат “за здраве”, и то на принципа “да видим дали ще мине”.

Основни правила:

Оставили Американец, Българин и Французин на пуст остров с пушки и неограничен брой патрони. Казали им: “Стреляйте по всякакви животни, но крокодили — НЕ!”
Всяка вечер обаче трябвало да докладват какво са уловили.
Първия ден американецът вдигнал рапорт:

Французинът, без да мигне:

Българинът:

Всички ахнали. “Какво животно е носорът?” — и понеже не им се иска да се издънят, замълчали.
На другата вечер американецът и французинът пак набрали трофеи — какви ли не. А българинът:

И този път не издържали:

Българинът свил рамене:

Решили да го проследят и го хванали под една палма. Нещо треперело там — един човечец, с глава надолу, вързан, и пищял.
Българинът извикал:

Оня заекнал:

Бам! С пушката. Чува се глухо “пльок” и коментар отдолу:

Осъден на смърт седи на електрическия стол.
Палачът го пита:

Осъден на смърт.
Слагат му въжето на врата.

От Перник пращат съобщение до София:

София отговаря:

Перник отвръщат:

От Съюза на производителите на „вегетариански“ вкусотии изпратили открито писмо до Светия Синод, в което уверено обяснили, че миряните спокойно могат да си похапват „постни“ колбаси по време на Великия пост — щом в тях нямало грам месо. Имало само соя, палмово масло, емулгатори, аромати, розова боя, сол и консерванти… „За Бога — казвали — толкова са чисти, че дори и Дяволът, ако ги види, ще помисли, че са духовни!“

От автобиографията на кандидат за работа:

Месторабота: детска градина „Слънчице“ — там съм възпитавал персонала как да казва „не“ с усмивка.

От бг мама:

От вестниците:
„Вчера на бул. България са се ударили Мерцедес G500, управляван от безработния Иван Иванов, и Мерцедес 600SEL, управляван от Петър Петров — също безработен…“
„По чудо и двамата нямат травми, но автомобилите са тотал… както и надеждите им за работа.“

От гиганта Volvo обявиха, че започват краш-тестове с влакове.
Първият тест бил „сблъсък челно“, но когато шофьорът дошъл, инструкторът го спрял: „Не, не така — вие сте в кабината, а влакът е просто още един Volvo на релси!“