Не мога да разбера каква е тази мания хората да се влюбват — все едно доброволно си търсят главоболие. Аз, ако искам да страдам, просто си пускам сам алармата рано сутрин и после се правя на романтик… без човек!

Не мога да разбера кое ми харесва повече — да събирам гъби, или да обикалям бавно в гората с нож в ръка и всеки път да си мисля: „Ето сега… ще намеря истинското ястие — паниката на другите.“

Не обичам да слагам етикети на хората… ама работя в моргата и си имам навик: като пристигне някой, първо му лепя табелка, после едва тогава решавам кой от множеството “после” ще му е най-добрият.

Не пий, не пуши, спортувай — и на 80 ще си толкова здрав, че ще ти се кара да си сам си на чуждото погребение.

Не се вайкайте, че на 14 февруари ще сте сами. Откъде знаете как точно ще ви се падне съдбата — може и да се окаже, че няма да имате време да сте сами, защото на секундата ще се прегърнете със… възглавницата.

Не стига, че нямам пари да скитам по света, ами сега ще бера страх — да не ме заразят болестите на богатите… че те постоянно пътуват и все някак си “случайно” се връщат по-свежи от мен.

Не съм мързелив. Мързелът е навик, а навиците са присъщи на хората. На мен ми е присъщо да не правя нищо — значи просто съм човек като всички!

Не ти трябва парашут, ако искаш да скочиш от самолет.
Парашут ти трябва само ако планираш да повториш номера — да си признаеш, няма как човек да обича да пада безкрайно само от чувство за авантюра.

Не трябва да се съди за един майстор само по външния му вид.
Майк-строителя го знаеше, и затова не го гледаше какво носи — а първо какво е построил.

Не трябва да се съди за една жена само по външността… Джак Изкормвача го знаеше — затова не ѝ гледал лицето, а първо проверявал дали е “бройлер” или “целева доставка”…

Не, не ми трябва застраховка „Живот“. Аз искам моите роднини да се разстроят лично — да разберат, че съм ги изпуснал от списъка, не от полицата!

Негър си купува нова кола с напълно затъмнени стъкла и се прибира в къщи. Жена му го пита:

Незнанието на закона не те оправдава! Освен ако не си адвокат — тогава то е „професионална етика“, а не липса на информация…

Неизвестни изроди отвлекли Карлсон и го продали на части—не за закуска, а за ремонти: крилете му били „перфектни за хеликоптери“, търбухът—за гориво, а пултът за управление—за дистанционно управление на… печката.

Нещастен зет, стиснал се до край, решил да се избави от тъща си, че да му олекне и по джоба, и по нервите.
Приятелите му рекли:

След няколко дни тъщата потрошила Москвича, но без да се натърти и с думите:

След три дни срещнали зета — печален, въздъхнал:

След още три дни видели бившия зет — цял в траур, но с усмивка до уши:

Нещата май не вървят на добре. Кучето ми спря да подава лапа и почна да ме дърпа назад—казва, че се съмнява в намеренията ми… и че на два метра “на мирни начала” сме по-добре!

Ние бяхме малко извр*тено семейство.
Татко реши, че му е скучно… и изчезна.
Аз се скатавах с брат ми, като че ли сме на обир.
Татко се върна да ми “обясни” нещата, но ми остави само главата да мисли.
Тогава аз му направих същото — и изведнъж… не му се роди пак.

Ние не рекламираме, за да не разберете, колко сме на ръба на цената!

Ние сме от онова поколение, дето играеше навън, после всички се прибирахме и… ядяхме бой. Не знам дали заради мръсотията, или защото сме се били в двора — ама и за това, и за онова. А ако някой се разболееше? Пак — ядяхме бой, че не сме внимавали!
То при нас, между „главните хранения“… все бой имаше!

Ний на село сме по принцип “пазим се един друг”, ама по нашенски. Първо, ние си викаме през двора—през оградата, през мрежата, че и през калта, та поне 6-7 метра да има. Пък ако някой се оригне неволно, плюнката му тръгне на пътешествие… и като стигне до комшията, вече е влязла в пенсия.
Редовно се “дезинфекцираме” с анти-вирусни манджи—на вино, на ракия, на компот, както си е сезонът. Маски нямаме, ама тензух и басма има колкото щеш, че и от ония стари чаршафи—оцелели от баба ми—все се намират. Нали знаеш: не може вирус да те фане, ако си увит като сарма в турски хан.
И не ни е страх от кръчмите—то там тъй е задимено, че докато вирусът се ориентира у мъглата кой е свършил деня и кой не, ние вече сме минали на “втората смяна”: преваксинирали сме го със смях, сесия и ракийка.
Социалните контакти ни са… в движение. Казаха: “не се събирате много”. Ние не се събираме—ходим си по гората. “Вирус по дърветата не ходи” — вярно ли е, не знам, ама така като кашляш из гората, никой не те чува, та и вирусът няма как да получи адрес за доставка.
Пък като няма прозорци да проветряваш, имаш “естествена вентилация” през дървените керемиди—целогодишно си духа. Ръцете ги мием с тройна грижа: сапун, свинска мас и… каквото има под ръка от баба—тази година сода каустик. Ако мине нещо през нея, направо му казваме: “Лошо ти стана, не те оставяме да си правиш туризъм.”
И така живеем: вирус да дойде—няма да му е лесно. Ние сме като нашите чорапи: вече са изпрани, премерени и “готови за фронта”.
Живи и здрави!