Богът, в който вярват българите, е Промоций!
Защото щом няма намаление, никой не вярва, че изобщо има спасение.

Бойко Борисов при фризьора:

Бойко Борисов се разхождал из рая и решил да си направи профилактика. Огледал се и забелязал Адам и Ева как обикалят дърветата и късат плодове от къде ли не… само че една конкретна градина ги подминавала като ужилена.
Отишъл при тях и небрежно попитал:

Адам и Ева го погледнали виновно и казали:

Борисов:

И понеже му се карало с Бог, а му било по-приятно да “решава оперативно”, отишъл при змията.

Змията:

Борисов:

Змията:

Бойко Борисов:

Показал ѝ как се печели внимание, как се усмихва (доколкото може), как се говори “със заплаха, ама любезно” — и змията тръгнала.
Минава време. Бойко се разхожда и се натъква на Бог.

Бог въздъхнал:

Бойко:

Бог:

Борисов:

И затова, в момента има сънародници в чужбина — не защото не искат да се върнат, а защото още се договарят с ангела.

Борбата с корупцията в България е като готвене по DISCOVERY. Отрязват поредния “главен герой”, слагат го в кадър с цената, обясняват ни подробно как става, и накрая — опаа… пакетиране и “първи към свобода”!

Брат и сестра тийнейджъри от София отишли на гости на баба си в село Тъпчилещово.

Българин влиза в европейски ресторант, гледа менюто, поръчва „една част от всичко“ — ама естествено цялата му концепция е: няма да остави родината гладна. Изяжда, пие, финтира с „ама аз само опитвах“ и след време… отива към тоалетната.
Оглежда се, смръщи се и си вика:

Поглежда в страни, умува и казва:

Става чудото: развърта, мърда, както си знае… обаче чорапът прецаква работата. Пропуска, направо става „пътечка“, по която даже светва лампата от сервиза.
Излиза, взима една кърпа и търси човека за чистене. Казва му:

Чистачът се хваща веднага, влиза, гледа за минута и вади портфейла още по-уверено:

Българин влиза в малък американски магазин и си купува касетка за вратовръзки. Подава кредитната си карта.

Българин на работа:
До обяд ми се бачка, след обяд ми се лени, а през цялото време го знам — заплатата пак ще дойде с мисълта “айде утре”.

Българин си купил най-малкия телефон в света — колкото точка.
Първата година търсил къде го е изпуснал, втората — кой го е изтрил,
а третата вече го ползва… само че без да го вижда.

Българин, американец и турчин лежат в затвора и спят на триетажно легло. На горния етаж американецът готви, на средния турчинът си върши работата с хигиената, а на долния българинът прави каквото си му е ред.
Като станали сутринта и тръгнали да се хвалят как е минал денят, първи проговорил американецът:

Турчинът веднага се намесил:

Накрая българинът с горд тон:

Българин, емигрирал в Германия още в началото на 90-те, го питат днес:

Българин, турчин, американец и англичанин летели със самолет. Самолетът се развалил и пилотът казал, че ще трябва да скачат. „Добре — ама имаме само един парашут.“
Англичанинът се изпънал:

И скочил.
Американецът се усмихнал:

И скочил.
Малко по-късно българинът въздъхнал:

И бутнал турчина.

Българин, турчин, американец и африканец решили да пътуват със самолет. Излетели, обаче след 10 минути пилотът притеснено казал:

Американецът веднага:

Пилотът пак:

Африканецът:

Пилотът за последно:

Българинът погледнал спокойно турчина и казал:

Българинът е най-изнервен в два момента — когато няма работа и когато най-накрая я намери… и почне да му търсят още.

Българинът е най-щастлив кат’ яде, кат’ пие и… като види сметката — все едно е забравил какво значи „платено“.

Българинът е убеден, че човек работи само когато копае — за останалото време си казва: „То се управлява…“

Българинът има две непоклатими качества, които го отличават като отделен вид човекоподобно:
1. Да не се обяснява.
2. Да не се доказва.
Подредил съм ги по важност, но има и зависимости помежду им:
A. Ако все пак се обяснява, най-важното е да не се доказва.
Б. Ако нещо се доказва, важното е да не се обяснява.
В. Ако не се обяснява и не се доказва — значи човекът е най-големият в занаята.
Г. Ако се обяснява и се доказва — това не е човек, това е бедствие.

Българинът като види някой спокоен, подреден и усмихнат, веднага тръгва да го „разследва“:

Българинът ползва подлеза само в крайна нужда — и пак така, че никой да не го види… нито минава, нито после си признава защо е минал.

Българинът се стяга за Коледа и Нова година… ама не се притеснявайте — като разберете, че е дошло, вече няма как да се „стегнете“, остава само да се „отпуснете“!