България — 2018:

България. 2039 година. Полицейски патрул спира самотно вървяща жена — бедно облечена. Карат я да се легитимира. Жената подава документи. Единият полицай чете, подсмихва се и след минута казва на другия:

Българска особеност:
Като ти свършат парите за път — взимаш „строителен“ материал от ремонта, купуваш си най-скъпата кола, и после я караш с такава любов по лошите улици, че да стане на части — за да има пак „от какво“ да се краде.

Българската държава тръгва с конска опашка и завършва със свинска опашка — все някой накрая трябва да дърпа за „опашката“.

Българската жена е много хитра. Първо пита мъжа: „Какво мислиш, че трябва да направя?“, после го гледа сериозно и… го прави точно както си е решила тя!

Българската кухня за мен е номер едно! На италианците им е вкусно само на паста—в България пък има и на наденички!

Български междуметия с най-висока производителност:

Български чийзкейк? Не, не — диня със сирене, ама го сервират с табелка „десерт“, за да мине за изискано.

Българските политици карат скъпи коли през деня, но в следствието ги слагат на „икономичен режим“ — там винаги са с евтини модели.

Българските съдилища са много справедливи — ако си невинен, няма да те обвинят… ама ако са заети, ще те пуснат и без това накрая с „не са искали да има последствия“.

Българският бог на изненадата се казва — Бахмаааму.
Като му кажеш “чудя се дали ще стане”, той веднага отговаря: “Става!” и ти подхвърля изненада, преди да довършиш изречението.

Българското летоброене — януари: “чакат се резултатите”… февруари: “чакат се указанията”… март: “надига се напрежение”… април: “времето пак ще каже”… май: “няма сметка”… юни: “чакай, ще оправят”… юли: “вече сме се подготвили” — и накрая август: “Ей, извинявай… значи живеем в последната версия!”

Бягането за работа в чужбина спокойно би могло да се нарече:

Бях в музей. Толкова ми хареса, че си написах на стената: „Тук има смисъл!“. После се оказа, че това не е музей, а офис… и “смисълът” беше шефът.

В Америка слагат подаръци в чорапите и ги чакат Коледа.
У нас пък подаръците… си ги подаряваме като чорапи: едни за всички, еднакви по размер и винаги “някога” ще се намерят парните.

В България в часовете по трудово обучение учениците сглобяват табуретки, а в Китай сглобяват айфони — и двата пъти учителят казва: „Нищо сложно, само не си бъркайте гайките…“

В България вече никой не търси покемони — всички търсят Издислав… щото като го намериш, чак тогава разбираш, че не е „редък“, а „губи се“!

В България е разрешена само офлайн търговията: продавачът вика „Елате да пазарувате на живо!“, а клиентът отговаря „Аз искам онлайн… ама нямам сигнал“.

В България жените казват „Главата ме боли вечер“, а мъжете — „Добре, че беше сутринта“.

В България жълтият светофар и 2 секунди преди червеното се броят за зелено—нали така и стопанинът на кръстовището си мисли, че “само минаваш”.