България
След подписването на договорите, които всички наричали „мирни“, но на практика мирът все не им стигал, руският граф решил да направи в София прием по най-висок дворянски вкус — с много чин, много лъскави названия и още по-много хора, които се преструват, че знаят как се държи човек.
Понеже българите щели за пръв път да се покажат на такава светска сбирка, графът наредил към всеки руснак да има „ученик“ българин — от тези, дето уж били за автономни управления: да го нагледат, да го наставят и — най-вече — да обяснят какво се казва и как се мълчи.
На графа било определено — бай Ганьо Балкански.
И тъй „обучението“ започнало: най-напред подстригали бай Ганя, оправили му брадата, накарали го да се изкъпе, макар че бил цитиран да се къпе вече миналия месец „в най-чистото“ — каквото му попаднало. После сменили му кърпите и дрехите: от работна куртка — на костюм, от шарения пояс — на строг колан, от потурите — на европейски панталони, от калпака — на цилиндър. Поставили му и ръкавици, та да не се обаждат ръцете му преди устата.
Най-накрая, точно преди да тръгнат към приема, бай Ганьо свъсил:
Графът се усмихнал царски:
Пристигнали. В старата сграда, преправена на „временно висше общество“, по вратите се вдигали тържествени викания кой влиза. Всеки казвал титла и име достатъчно силно, за да го чуят и стените.
Графът вървял отпред, а след него — бай Ганьо като сянка, само че по-шарена.
Когато дошли до вратата на залата, графът се обърнал към стража, вдигнал глас и обявил:
Минута след това бай Ганьо, стъписан, се кани да измисли нещо достойно. Но понеже му било обещано „да говори близко“ до думите на графа, той изправил гръд и гръмогласно довършил: