През 90-те момичетата мечтаеха да са комбайнери, а момчетата — рокери. Минаха 20 години: момичетата пак мечтаят да са в офиса, а момчетата — да са навсякъде по митинги. Нищо не се е променило… Само смениха мястото от сервиза на предизборния плакат.

През Габрово минал човек от съседното село. Спрял пред магазин, огледал се, избрал си сувенир „за спомен“, попитал за цената, кимнал и без никакво пазене си платил и си тръгнал.
Габровецът обаче толкова се възмутил, че му викнал след него:

През времето на бай Тошо на Индия ѝ идва мерак и подарява на България лъв. Бай Тошо веднага назначава комисия да прецени какво му трябва на лъва, за да си е като у дома — не му стига само да е лъв, трябва и “правилен режим”.
Комисията решава да не се кара с природата и назначава: хора по строителството на бърлога, специалисти по подстригване на грива, ветеринарен отдел, служба за контрол на месото, отдел “Лъвски инциденти”, архивари, биографи, протоколчици… Абе администрация — две кофи с документи и още толкова хора да ги подреждат.
Минават два-три месеца и другарят Живков решава да го види лъва. Отива, гледа — лъв няма. Само празно ограждение и табела “Временно обслужване”. Пита пазача:

Живков се вдига и побърква бай Тошо: “Как тъй умря, след като толкова хора го гледаха?!”
Бай Тошо отива в министерството за Лъва и какво да види — всички кипят от работа! Като на ударен график.

Президентите на Америка, Русия и България се събрали на една маса. Дошло им на акъла да проверят кой е най-могъщ: “Който ограби най-бързо банката, ще бъде признат за властелин!”
Американецът казал: “Няма проблем!” и с най-елитните си обирджии свършили работата за 10 минути.
Руснакът пък повел с джипките си целия отряд и обрал банката за 5 минути.
Накрая влиза Първанов… с петима човека. Минават две минути и единият се провиква:

Президентът на среща с Агенцията за чуждестранни инвестиции:

При бай Тошо вземах 300 лв. и имах три приятелки.
Сега вземам 1000 лв. и имам три заема — всеки месец една и съща драма: любовта минава, лихвите остават.

При габровския стогодишен, дето още сам си гледал кокошките, дошъл журналист да го снима и разпитва.

Принципът за определяне на заплатите в България:

Пристига един българин в Берлин, настанява се в един западнал хостел и започва да си разопакова багажа. И точно тогава вижда хлебарка в стаята. Вика рецепциониста, ама немският му — горе-долу като студена ракия.
Рецепционистът се опитва да го разбере, накрая нашенецът се задъхва и казва:

Рецепционистът, учтиво:

Нашенецът:

Пристигнал един нашенец на Мавриций.
Настанил се в хотел.
Посрещнал го администраторът и го попитал:

Нашенецът се притеснил. Ако кажел „от България“, щели да го разпитват къде точно, защо, как, имат ли това-онова… и най-вече щели да го пращат на екскурзии.
Той, без да мисли много:

Маврицийците се почесали по главата и започнали да се договарят:

Проблемите в България идват от това, че хора, които трябва да приемат лекарства, приемат закони… после цяла държава получава „странични ефекти“ — само че вместо да минават до вечерта, продължават с месеци.

Провели състезание на тема „Побиване на гвоздей с ръка“.
Наеха се един американец, един французин и един чукча.
Американецът забил една трета от гвоздея.
Французинът — половината.
Чукчата — целия гвоздей.
Класиране:
1-во място: чукчата — забил целия гвоздей.
2-ро място: французинът — половината.
3-то място: американецът — една трета.
Само че на финала чукчата бил дисквалифициран: оказало се, че е забил гвоздея… отзад — за „по-автентично усещане“.

Провинцията:

Софиянци:

Прогнозата за зимата в България:
Гладните ще замръзнат, богатите ще се стоплят…
а средната класа — ще си плати тока и пак ще трепери.

Продавачка казва на депутат:

Прочетено в един форум:
„Дълги години живях в чужбина и работех, каквото ми кажат — каквото не ми кажат, пак го правех. Налагаше се да преживявам на тънко, та даже си продадох и старите служебни значки, че да излезе сметката.
Обаче като се върнах в България и се захванах с ‘стратегическо планиране’, нещата коренно се промениха — заприлича на живот, почнах да забогатявам, и всеки месец си намирам нов начин как да оправдая нов разход.
Така че, драги сънародници — който е в чужбина, да се прибира! В родината си е по-лесно: там вече не се работи, а се управлява.“
Симеон Кобургготски

Първи учебен ден в средно училище в САЩ. Учителката представя нов ученик: Такиро Сузуки от Япония.
Учителката:

Всички мълчат. Сузуки вдига ръка:

Сузуки се надига:

Учителката поглежда класа:

От последните чинове се чува тихо:

Учителката рязко:

Сузуки спокойно:

Учениците онемяват. След секунда пак някой прошепва:

Учителката вече крещи:

Сузуки вдига ръка:

Всички полудяват, учителката припада, а на вратата се появява директорът:

Сузуки се обръща усмихнат:

Първият български космически турист се върна от Марс и донесе на приятелите си няколко мини шишенца шампоан с надпис „ESA“. Като го попитаха защо не е НАСА, той вдигна рамене: „Нали уж ходихме за наука… а те поне ми дадоха отстъпка за косата!“

Пътната обстановка в Разград:

Пътували американският, руският и българският президент в един самолет. Летейки над Америка, видели двама алпинисти да се катерят по един връх — ту единият се спира, ту другият го дърпа за въжето, после се сменят.
Американският президент, естествено, гордо казал:

Прелитайки над Русия, забелязали двама алпинисти пак по същия връх, ама единият дърпал здраво, другият се съпротивлявал, първият убеждавал, вторият спорел… Накрая все пак и двамата тръгнали нагоре, но с явно негодувание.
Руският президент отсъдил важно:

Когато прелетели над България, видели двама алпинисти да се приближават до планината, да се оглеждат, да сочат с пръст нагоре и да спорят. После единият тръгнал да се качва… и веднага се върнал. Другият — същото. Накрая просто седнали и почнали да гледат облаците.
Българският президент спокойно заключил: