Вицове за Свалки

Госпожице, може ли да ви почерпя едно питие?

Аз си имам среща. Разкарай се!

А аз си имам апартамент, кола, вила и доста пари! Госпожице, защо плачете?

Току-що се разделих с приятеля си!

Госпожице, може ли да се запознаем!

Изрод такъв, махни си ръцете… от новия ми скутер!

Госпожице, на колко сте години?

На четиринадесет, господине.

Чудесно… А вижте колко е часът — късно е! По това време трябва да сте вече в леглото!

В леглото ли? Само че вие не сте ме поканили, господине…

Госпожице, някой казвал ли Ви е, че сте много красива?

Не!

Я! Ама, че честен народ…

Госпожице, пиете ли кафе?

Не.

Тогава да не губим време… направо чай, че да си спестим сметката!

Госпожице, разбрах, че чакате принц с бял кон. Ето ме!

Супер! А конят къде е?

Госпожице, страшно ми харесвате! Какво ще правите днес следобед?

Вероятно ще си подстрижа косата… че да не ме гледате с такова “уау” от разстояние.

Госпожо, вие сте невероятна! Явно на някои хора им е написана такава съдба!

Може би на вас?

Е, защо пък веднага на мен? Нали аз току-що ви казах, че ви върви!

Госпожо, да Ви поканя на кино?

Що, какво не им харесваш на „изборите“?

Госпожо, днес изглеждате невероятно!

Така ли? Това обичай ли го на всички ли?

Не, не… на всички казвам „изглеждате добре“… на вас казвам „вече ми развалихте графика за внимателно оглеждане“!

Госпожо, какво ще правите днес следобед?

Обадете ми се пак утре и ще ви кажа!

Госпожо, ставате все по-хубава от ден на ден!

Е, не преувеличавайте…

Ами добре де — всеки ден, ама само… през ден…

Да не си помислиш, че съм от жените, дето минават на „здравей“ и отиват директно на любовен екшън?

Значи да спра ли?

А бе недей сега… като вече си стигнал дотук, поне да си довършиш мисълта!

Да не си посмял повече да ми звъниш или да ми пишеш!

Защо, какво е станало?

Нищо!

Какво съм направил?

Ами… нито ми звъниш, нито ми пишеш!

Да отидем на кафе?

Не!

Не се притеснявай, не съм такъв…

„Не съм такъв“ е Иван от маркетинга, останалите всички сте такива!

Да се качим за по едно чайче вкъщи, а?

Чай!? В 11 вечерта!? Ти луд ли си?

Аре, мааа! Не съм пил чай от половин година… да не вземем да се отпуснем, че иначе ми става навик.

Да съм ти с дебели вежди?

Не!

Да съм ти с черни мустаци?

Не!

Тогава какво прасе съм ти?

Дали не изпреварвам събитията? — си помисли Пенка, докато стъпваше на първа среща с обувки, които още не беше свалила от „официалното“ си обещание.

Деси, отдавна се канех да те питам… Искаш ли някой път да излезем заедно? На кафе, на сладолед, на кино… Нещо такова!

Съжалявам, Петьо! Ще ти откажа!

Защо така?

Защо ли… Наскоро разговарях с бившия ти. Той ми каза, че навремето си имал… “тромбофлебус хемостазис”.

Неее, не е вярно! Аз съм имал “микро-трафик хемостазис”!

А и още — “алерго дерматитис”!

Не, бе! Това е “антивирус дерматитис”!

Оффф… все тая! На мен такива обяснения не ми трябват. Айде, чао!

Деси, чакай! Не е това, което си мислиш! Спри се, бе, момиче!

Отиде си… Значи — край! Повече с момчета с “медицински” имена — НЯМА ДА ГОВОРЯ!!!

Деца, знаете ли защо жената винаги слиза първа по стълбите, когато идва с мъжа?

Защото, госпожо, мъжът не знае къде е паркингът… и като се изгуби, тя да го чака долу.