Ми, на 38 съм, не спя, пия, пуша… кажете вие нещо за себе си?
Ние сме фирма за дистанционни…
Ама тука пише “телефон за връзка” — аз да звъня ли, или да се чака?
Ама Марийо, ти яде ли довечера, че моя го няма…
Ядох, ама и аз как да дойда — то мойто и мен ме няма!
Ама защо все ми правиш онова „подканване“ с веждите?
Извинявай! Това е тик.
Е, гадно е така! Аз вече се бях настроила, че ти ми отвръщаш…
Ама, господине, защо все ми правите физиономии?
Това е навик!
Много е неприятно така! Аз вече почти се бях засмучала...
Ама, госпожо, защо все ми кимате?
Извинете, това е навик!
Еееее, страшно е така, аз вече се бях надявала, че ми се усмихвате!
Аре, да се видим на бира.
О, не, не ми се пие бира…
Аре бе, от два месеца не съм пил бира… ама поне да не си признаем!
Бабо, какво е любов от пръв поглед?
То е, когато видиш двама измъчени туристи на спирката и си кажеш: „Айде, това е любов — нито единият има претенции, и двамата просто искат да ги пуснат на първия автобус!“
Бабо, какво е „щастие до живот“?
Това чедо е, когато се оженят двама — и двамата хърбави от работа, ама поне не се правят на претенциозни!
Бате, как е работата с онази русата мацка?!
Казваше, че съм ужасен, докато не видя номера на картата ми…
И после какво стана?
После почна да ме гледа с уважение… и ми вика „скъперник“!
Без очила си по-умна.
Като съм без очила и ти си по-умна.
Как така?
Ами виждам, че се правиш на умна, без да си учила.
Благодаря ти, че винаги си до мен, когато ми е най-трудно… и ме окуражаваш!
Няма защо… какво става?
Ами… днес ми е толкова тъжно, че като чуя гласа ти, чак ми се къса сърцето…
…
…и ми е още по-тъжно, защото си ме хванал за ръката!
Брат, глей оная мацка с късата пола!
Абе, толкова е къса, че прякото ѝ минава през G-точката и ми чете картата на банката… и ми намига, че имам само “гледане”, не “покупка”!
Брат, жената, в която съм влюбен, ми се обади!
Леле, сериозно ли? Какво ти каза?
К'во ми зяпаш бе, тъпанар! Нали ти казвам — само ми каза „хайде“, после ме остави на изчакване!
Брат, как мина срещата снощи с онази мацка?
Абе, мани я... като се почне да поръчва — вода, салата, пиле, сладолед… накрая се обръщам аз и викам: „Ти да не искаш и фактурата за тока да си я вземеш, че да е като хората?!“
Брат, к’ва работа забих в контакта и всичко ми угасна!!!
Как се казва?
Неква Гинка беше… ама токът я позна по адреса!
Брат, момичето, дето цяла година ми се върти в главата, най-накрая ме заговори!
Стига, бе! Ей, честито! И кво каза?
Кво ме гледаш, бе, будала?!
Братче, защо тя всеки ден иска да играе табла с теб, а с мен не иска? Все пак ти никога не си успявал да ме биеш. Май те взема за много лесно подвеждан.
Когато играя с нея, ползвам различна стратегия.
Каква стратегия бе? Ти две седмици не можа да научиш коя е правилната дъска — при теб и ходовете са наобратно.
Ами такава! Изненадваща стратегия… Когато тя си изкара “шеста” и аз извадя вече правилата — да види дали пак ще ми се прави на голяма работа.
Важното е, че съм страхотна! А тебе — ще те „оправя“: ще си признаеш, че не си чак толкова.
Вече знам какво ще ти подаря за рождения ти ден!
Какво?
Сещаш ли се оня розов телефон дето го пипнахме вчера?
ДАААААА…
Е, същия цвят чорапи!
Видях я, най-накрая!!!
И? Как беше?
Като истинска римска богиня!
Прекрасно!
Е, не точно… казах, че беше като римска богиня — с перфектна фигура… и поглед на гларус.