Защото вие все още не сте си помислили достатъчно силно… и сайтът ми още не е платил абонамента.
Влизам, Марче, в кухнята чисто гола, цялата омазана с мед…!
А Гоше кво рече?
Вика ми: „Нямаш ли малко кроасан… че съм диабетик…“
Всички ми казват, че съм хубава, кажи ми нещо, което не знам!
Ами… свръхпреходният ток при късото съединение зависи от напрежението!
Вчера извиках съседа да оправи крана в кухнята.
И кво стана?
Нищо… оправи го и си тръгна… Майстор!
Вчера комшийката ме покани на гости.
И ти отиде ли?
Естествено!
И кво стана?
Влязох и тя сложи свирката в ръката ми…
Ай стига бе, сериозно ли!? Дрънка ли хубаво?
Не бе… каза ми: „Започвай да пържиш филийки…“
Вчера ми беше ужасно як ден. Успях да впечатля един барман.
Яко… с какво?
Не с пари.
С какво тогава?
Казах му: „Едно безалкохолно, ама да не е прекалено силно.“
И той?
Усмихна се и ми даде водка… „само че по-малко кисела.“
Вчера ми се закле, че ще направи всичко за мен — и то даже с две ръце!
Е, да не се е отказал междувременно…?
Възможно е Бог съвсем умишлено да не ти дава шанс да отслабнеш, за да не станеш прекалено секси и да почнат да те обсъждат всички наоколо… Нали ще стане страшно — мъжете ще се съберат като на митинг, а Господ не обича шумни събирания.
Г-жо, искате ли да си говорим неща за възрастни?
Да! На мен ми трябват и двете ръце да си сваля телефона от ухо… а при Вас как е?
Гледах си хороскопа — пише, че сме идеалната двойка.
А в огледалото гледа ли?
Той не гледа… само позира.
Гледах си хороскопа — пише, че сме създадени един за друг!
Тогава защо като се видя в огледалото, ти се усмихваш… а аз не те познавам?
Господин съдия, вярно ли е, че преди седмица сте тормозил една млада дама?
Да, с неприлична покана. Най-нахално сте поискал да правите неща с непозната жена.
Не е съвсем така, господин съдия! Видях я в парка. Беше сама на една пейка. Отидох и я попитах учтиво дали мога да седна до нея.
И тя?
Тя каза: „Няма проблем.“
Какво става после това?
Чудна работа… По земята до пейката се гонеха два гълъба — нежно, романтично, гукаха си като в любовен филм.
И?
А аз, романтик до мозъка на костите, се вдъхнових и възкликнах: „Е, госпожице… може ли и ние двамата като гълъбите?“
Е, тогава какво?
Докато довършавах изречението — гълъбите точно тогава се хвърлиха един върху друг!
Господине, дръпнете си ципа, че ще ви изригне „фойерверкът“!
Спокойно, ще се успокои… Нали му е периодът — „капачките“ му са още на място.
Господине, как предпочитате — малко, но често или много, но рядко?
Голям и дебел.
Хм… аз имах предвид заплатата.
А аз — подписа в договора.
Госпожице, вашият деликатен парфюм разваля в мен всякакъв ред и разпалва въображението ми с вихър от романтика и страстни обещания!
Хайде стига бе! Само си изяла една порция шкембе чорба с бира!
Госпожице, да ви изпратя до вас?
Ааа, не се притеснявайте… Вече ми свършиха услугата. Няколко пъти ме „изпращаха“ — сега аз изпращам.
Госпожице, извинете, но аз не флиртувам с всяко момиче…
Ами вие, сър… не се притеснявайте — аз също не отказвам на всеки мъж…
Госпожице, какво ме гледате така, сякаш съм ви взел запазеното място на празника и не съм казал „извинявайте“?!
Госпожице, какво ще правите довечера?
Ще се разхождам.
А после?
А после ще се оженя… само че с друг.
Госпожице, може ли да ви поканя на танц?
Може!
Ето ви “поканата”! Понеделник вечерта, ул. ХХХХХХ, до входа—само не закъснявайте, че там вече ви чака цяла касова бележка!