Напразно бягах аз след жените — толкова хубаво си се намерих!
Какво, тя бяга най-бавно от всички?
Не бе… тя тича бавно… ама аз закъснях на себе си!
Наскоро прекратих 5-годишна връзка…
Леле, мила добре ли си след раздялата?
А, супер съм. Проблемът не беше в мен… тя просто никога не беше моя. Аз само й държах мястото в живота… докато си намери следващото!
Не казвам, че си лесна… Ама ако беше парола, щеше да е 1111 — нали, все я познават най-бързо.
Не се притеснявай! Един ден ще срещнеш твоята принцеса!
Притеснявам се, че докато я срещна, вече ще е станала кралица-майка и ще ми сложи корона… на задълженията!
Не си подхождаме.
Как така?
Нашият манталитет не съвпада.
Моля?
Ти не обиждаш, а аз не разбирам шегите.
Не съм богат като моя приятел, нямам скъпа кола като неговата, нито часовник за повече от заплата… но те обичам!
И аз те обичам… само че кажи ми най-накрая за твоя приятел — толкова ли е невероятен, или ти просто се изчерпва темата?
Ново гадже ли имаш?
Не, старо е. Просто е от „едно време“ с „Вървол“… още не е свършило актуализацията.
Обади ми се!
Ок.
Супер… Само че… чакай, ти не знаеш номера ми…
Спокойно… Ако ни е писано, ще го налучкам…
Обичам ли те?
Не.
Жалко…
Ама не ми ли каза „обичам“?
Още по-зле…
Какво значи „още по-зле“?
Че не попита дали те обичам!
Обичам те!
Докажи!
Как?
Кажи го високо, така че всички да разберат!
Той се усмихна, приближи се и вдигна глас едва-едва:
Обичам те…
Ама защо толкова тихо… пред всички?
Защото за мен светът е голям… а ти си ми най-важната част от него!
Обичам те!
К’во? Глух ли си, бе? Не знам нито български, нито английски — ама знам, че трябва да изчезваш с тия романтични работи!
Обичам те!
Ох, пак ли?
Обичаш ли ме повече от другите?
Днес ли?
Обичаш ли ме, както преди година?!
Дори повече!!!
Значи преди година съм те обичал… по-малко, а сега си решил да наваксаме?
Опиши с две думи нашите отношения.
Общо… плащаме.
От любовта му към мен буквално му пораснаха мускули!
И?
Щастливка… И какво стана?
Ами той ги разпери, вдигна ме на ръце и ме занесе… право при друга.
От петнадесет години сме женени. В началото я прегръщах толкова нежно и я целувах така страстно, че си мислех: „Ей, току-виж, че нещо ще развали мебелите…“
А сега?
А сега вече сме майстори — прегръщам я така, че дори домоуправителя казва: „Това, момчета, си е направо ремонти.“
От теб ще излезе страхотен съпруг!
Това — предложение ли е?
Не, предположение!
Откъде ти е тази черта на брадичката?
От моето гражданско достойнство. Вчера спрях един грабеж, ама докато задържах човека, жена ми влезе и ми лепна една псувня… с шамар.
Значи жена ти е безмилостна! Ти грабежа спря ли го на улицата или на пазара?
В банята…
Откъде ти е този бял прах по сакото? — пита жена мъжа си.
Сигурно от строежа… — отвръща той.
Да не е от новия ти колега, който все носи прахосмукачка в джоба?