Вицове за Свалки

Миме, ще дойдеш ли у нас на гости?

Още малко по-късно...

А защо?

За да не ме помислиш за човек, който бърза за всяка покана! Ще се позабавя, да видиш как се отказва с класа.

Мими, ако до седмица не си намеря някой, може ли да дойда при теб да ми направиш палачинките?

Изобщо и не си го помисляй! Не искам да ме виждат очите ми.

Мими, ако до две седмици не си намеря някой, може ли да дойда при теб да ми изпереиш ризите?

Изобщо и не си го помисляй! Не искам да ме виждат очите ми.

Мими, ако до месец не си намеря някой, може ли да дойда при теб за... еее... знаеш за какво?

Ако до месец не си намериш — ела, ама само на задна площадка, защото не искам да ме виждат очите ми.

Мими, вчера те видях с един рошав гигант!

Какво говориш, Ваня? Това е страхотен човек! Купи ми апартамент, прати ме на Малдивите и обеща да пуска барбекю всеки уикенд…

Боже, къде намери това пухкаво чудо?

Мими, ела… Виж го, не се притеснявай! Усещаш ли колко е меко?

Да.

Аз колко пъти съм ти казвал да прибираш салфетките в пакета, а не да ги оставяш на масата?

Мими, напускаш ме, защото съм глух ли?

Роза съм, глупако!

Миро, искам да ти поставя звезда в краката!

Миро, ти не си добре! Остави компаса!

Миро, на колко си години?

Ако ми дадеш малко жокер — ще ти кажа. Младостта ми беше по времето на пирамидите.

Египетските?!

Какви египетски… простак — финансовите!

Мите, кажи честно, кефи ли те новият ми пиърсинг на носа?

Честно Гого, приличаш ми на мушичка — само дето вместо да бучиш, направо гледаш да пробиеш!

Миче, кротни го малко твоя, бе душко... направо ме сваля с поглед!!!

О-о, ти не го познаваш Иван — той вече го е свалил и с две изречения!

Много е важно да си в добри отношения с комшиите! Ти например, с комшийката имаш ли се?

Ами… имам си я в графика. Два-три пъти седмично — да ѝ кажа „добро утро“… и толкова. После тя ми отговаря с тишина — явно сме на една и съща вълна.

Много съм чувала за теб, че си невероятен любовник. - казва момичето на новия си приятел.

Той смутено:

Абе, нищо особено…

Точно това съм слушала. Само че от три различни човека, които всеки път започваха изречението с: „Нищо особено… ама…“

Много хубави очи имаш, красавице! С грим ли са?

Не… аз съм си ги мазала с доматен сос.

Може ли да те черпя кафе?

Защо? Да не би да изглеждам като човек, който е дошъл да спи, а не да се събуди?

Може ли да ти взема номера?

Няма.

Е, добре… тогава поне телефона.

Може ли за по-малко от минута общуване с момиче да й вземеш телефонния номер?

Мога… ако е продавачка на “козметика на изплащане”. Тогава номерът е в главата й още преди да си казала „здрасти“.

Моля, един букет за рождения ден на една дама.

Имате ли нещо предвид?

Да. Искам да е елегантно… и да не се обади на бившия. Така че ще ми трябват цветята… но с голямо „мълчание“ в тях.

Момиче, бихте ли искали да купонясаме с мен? Първо ще се поразходим, после на сладолед, накрая… в термалната зона.

Искам!

А как се казвате?

Ивана!

Хмм… Иване, значи така: разходка, сладолед… и после директно “вана”!

Момиче, да се видим някъде?

Давай!

Аз съм Петър. Още като ви видях, веднага разбрах: готов съм за вас да направя всичко…

Давай!

Какво „всичко“?! Къде е това „всичко“?

Не „всичко“… а „всичко аз“…

Момиче, излязох с Пламен, а той през цялото време ми гледаше телефона!

Е, поне не ти гледаше… какво точно си носиш в чантата.

Момиче, как се казваш?

Мира.

Мира съкратено от?

Мирослав!!!