Странна работа! Аз чистя, готвя, вдигам децата, оправям всичко… А ти какви задължения имаш?
Да не си търся чужда усмивка!
Сутрин ставам с първи петли, работя като вол… вечерта пък имам апетит като вълк, но през цялото време се чувствам странно!
Ти май трябва да идеш на ветеринар да ти види какво ти има… не нормално човек да “върти” такива зверски навици, без да му мине!
Съпругата ми е такава кокошка…
Разведи се тогава.
Не мога. Тя ми спаси живота!
Как?
Хвана ножа и каза: или се жениш, или ще те нарежа.
Съседа защо обикаля и ругае от сутринта?
Или котката му е намерила майстора, или жена му е върнала ключа обратно.
Съседе, какво става? Тъща ти пак трети път този месец се разстройва от салата!
Това е от проклетата склероза: тя я нарязва за мен, после забравя кой ще я яде — и се опитва сама да “познае” рецептата…
Съседке, мъжът ти у вас ли е?
Да, защо?
Е, добре де… Трябва ми малко захар за печенето, ама се притеснявах да не помислиш, че “идва ред на нещо друго”.
Съседът ми пак прекалява! Аз отивам за риба — той при жена ми. Аз съм си вкъщи, ама “майсторът” ходи да ми проверява въдиците… демек да види дали още ловя или само гледам.
Та, прибирам се един ден по-рано от командировка…
Стига, можеш да спреш!
Защо?
Знам как свършва това — пак ще кажеш, че си го намерил… някъде скрито.
Не… оставих го в мазето.
Тази машина ваша ли е?
Отчасти… моя е.
Как така отчасти?
Ами така: по документи е на жена ми, на работа ходи аз с нея, през уикенда я „взема“ синът, а когато трябва да се ремонтира — нея… я, познахте — аз.
Такива сме ние, мъжете — чуждата жена винаги ни изглежда по-вълнуваща, отколкото собствената — рече той.
Погледнах го и казах:
Абе да… само че на теб жена ти си ти. За всички останали аз съм просто „случайната непозната“ в живота ти.
Тате беее, татеее… тези сирени що пищят?
Остави ме бе, някой се пенсионира.
Ама нали трябва да пищят само при пожар?
Е, да де!
Тате каза, че ще ми купи колело, а може и скутер…
Спокойно, момче… сигурно е останал без гориво!
Тате — казва тийнейджър на баща си — абе как да ти кажа… може ли да ми дадеш 50 лева за гориво за колата?
Зависи — отвръща бащата — ти къде ходиш, добър ли шофьор си?
Тате, а защо всички огледала по банята са с тънки точки?
Защото още от години насам, моето момиче, човечеството не е искало само да се види… ами да остави следа, че е било тук.
Тате, а защо на храста черешите горе са дребни, а долу — големи, и всеки има различен вкус?
Това означава, че отдолу някой ги е „подбирал“ — но не много честно… под черешите са пасли зайци.
Тате, а как е пълното име на чичо Пламен?
Пламентий.
Мамка му, а ние с пичовете спорихме, че е Плам-сигнал!
Тате, а какво е това “лихварство”?
Когато мама ти вземе джобните, за да си “възпиташ навиците”. Това е лихварство.
Аха! А когато баба не дава на дядо да си купи кюфтета е пак същото нали?
Оооо… Не! Това е ембарго, сине!
Тате, а като порасна голям, ще мога ли да си правя каквото си поискам?
Не, сине. Тогава сигурно ще си жена… и ще поискаш нещо!
Тате, а като стана голям, ще мога ли да ям каквото си поискам, без никой да ми казва?
Не, сине… Тогава ще бъдеш женен…
Тате, а колко струва да се разведеш?
Не знам, синко… още си го „изплащам“ и то с лихвите.