Влизам в коридора — и какво да видя? Обувките му са подредени като за парад. Казвам си: „Ей сега!“ Откачам ги, размествам ги, хвърлям ги в пълен хаос.
Влизам в стаите — навсякъде му дрехите… разхвърляни, да. И аз вдигам такъв погром, че чак ми става кеф. Накрая отивам в спалнята… а той там — спокойно ми вика:
„Е, видя ли? Така се чувства човек, когато се прибереш и работата ти е… обърната наопаки!“

Казвам си: „Тоя, гадината… пак е правил номера!“
Влизам в коридора и… откривам му оставени изправени чорапи — чупя ги един по един, да види какво е уважението.
Влизам в кухнята — на плота му подреждал бельото… Разхвърлям му го, вдигам му купата с супата и я правя на салата.
Отивам в стаите — дрехите му като плашило по пода. В яростта си ги разкъсвам, сгъвайки ги „по неговия начин“.
И накрая влизам в спалнята…
А там — той ми отмъщава! Не за чорапите, не за супата… а за надписа отпред: „ДОБРЕ ДОШЪЛ“ — щял да го „поправя“ и следващия път вече да е написано на мой вкус.