Къде се разхождаш бе, глупак? Влизай веднага! — мърмори Гошо, впил очи в екрана.
Какво гледаш, скъпи? — чува се жената му от кухнята.
Обявлението за нашата „почивка“… „СПЕШНО“!
Любими ми, ще имаме гости, приготви нещо за вечеря, моля те.
Разбира се, скъпи. Само да ми кажеш: да го направя вкусно, за да идват пак… или да го направя леко люто, за да предпочетат да не идват повече?
Любими, поръчай ми още една пица, моля те!
Няма, миличка… никой няма да те чака да изядеш още три, за да се сетиш, че си поръчала и без ананас.
Мале, как съм ядосан на жената… Прибирам се от нощна смяна, а тя цял ден не намери две минути да ми пусне една порция храна…
Ало, ма ти не си ли бил женен никога бе?
И кво от това, мислиш ли, че ако бях женен, нямаше пак да се ядосвам… просто щеше да е от другото „не намерила време“!
Малее, Ленче, какво става? Гледам си се разхубавила, отпуснала, даже очите ти светят… да не би мъжът ти да е спрял да пие?
Ами благодарение на спорта — спрял пиячката.
И сега тренирa усилено бокс ли?
Малее, защо ме навиграваш, бе?!
Защото си мислиш, че само ти си сладък, а?
Абе аз си мислех, че съм мъжът, у когото „първо“ и „после“ няма — само „най“.
Виж ти… Май точно на майтап ти се избива.
Мамо, аз спестих малко пари!
Браво, момичето ми! А как?
Купих си обувки на промоция, но вместо да платя доставка, лично ги занесох на продавача… че нали така е по-евтино!