Снаха към свекърва:

Снахата се оплаква на свекървата:

Снежинкa, Капчица и Тухличка били сестри. Един ден Капчица попитала майка си:

След малко и Снежинка попитала:

Точно тогава Тухличка се обадила:

Снощи влязох в един бар и гледам — един 70-75 годишен господин самичък в ъгъла, навел глава и тихо хълца над една чаша. Отивам при него и казвам:

А той:

Поклатих глава:

Той избухна:

Снощи жена ми вика:

Снощи комшийката дойде у нас и пита жена ми каква е тайната на нейния домашен хляб. А жена ми й вика:

Снощи на татко му четох два часа „конско“, седи и ме слуша с отворена уста… Загледах се — мухльото се унесло, но се преструваше, че е бодро и слуша!

Снощи разказах на жена ми шега и вместо тя да се засмее, някакъв мъжки глас се чу под леглото. Викам си: „Ех, и дяволът се смее!“ Та… някой да знае дали духовете имат стаж като мъже за вкъщи?

Снощи се прибирахме с жена ми… Излъчвахме сексапил… Тя – гладна за внимание, аз – гладен за мезе…

Снощи се скарах на сина си (8 год.) и тъй като “грешката” май беше моа, той изведнъж се обиди, без да разбера защо. Каза, че иска извинение — аз отказвах, понеже смятах, че не е толкова страшно.
И тогава започна да ми дрънка с онзи детски “терор”:

Снощи счупих лампата и викам на съседа:

А той:

Собственик на магазин за телефони обучава синчето:

Соломон имал 1000 жени, ама то било време. Аз имам само една, ама постоянно ми се случват „исторически“ неща: оказа се, че в съседната стая имало 7 непълнолетни и мен пет пъти ме викат за разпит — не защото правя нещо, а защото съседите мислят, че съм водещият на курсовете.

Софийската община решила да направи проучване колко са „под контрол“ мъжете в града. Обявили конкурс: всички мъже, чиито жени ги управляват, да се явят на Женския пазар, а свободните от командировки – на Орлов мост.
На Женския пазар настанала такава врява, че чак се стигало с метро до Източния и се чували оплаквания „кой изчезна къде“ по целия булевард.
А на Орлов мост… тихо като на библиотека.
Там стоял само един мъж. Приближили го и го питат:

София. От балкон на 10-тия етаж на една кооперация се чуват пронизителни викове:

Пристига пожарна, обикалят, пукат врати — никъде нищо, никой не вижда огън. Питат ядосано жената на балкона:

София. Трамвай. Час пик.

Софиянец и пловдивчанин вървят из „Ларгото“. Времето е отвратително — вали като из ведро, калта лепне по обувките, локвите са до колене. Минава една кола, пръска ги яко и в двата края им се залепват по дрехите кални петна.
Пловдивчанинът се обръща, размахва ръце и мърмори:

Софиянецът се наежва:

Софиянецът се подсмихва:

Социологическо изследване.
75 процента от мъжете смятат, че жените „си имат тип“ — и съответно им се пада да срещат един и същи тип през целия живот.
20 процента казват: „Не, бе, аз изобщо нямам тип… просто винаги попадам на същото лице.“
И останалите 1–2 процента са честни — признават, че вече не гледат тип, а само дали има кафе вкъщи… и то не да е празно.

Спален вагон. Момиче и момче на горните легла, а отдолу баба.
Момчето казва на момичето:

Бабата отдолу се обади:

Спаситеп наблюдава морето и вижда как някой се дави. Влиза смело, вади човека и го спасява. Като се свестява, му се иска да му благодари с нещо „за спомен“: