Не ми върви с жените в живота и това си е! Първата ме заряза, защото бил „твърде сериозен“, а втората вече трети ден ми казва: „Утре… утре пак!“ — и аз почнах да се съмнявам дали въобще има утре!

Не мисли какво е направила България за теб — а се огледай! Като гледам какво си направил ти, май е минало през гратис и е останало само “благодаря” в устата.

Не мога да ги разбера жените!!!
Вика ми:

А като го завърза на врата ми, ми се разсърди, че “не ми отива”…

Не мога да разбера едно: как Бог има само 10 заповеди за целия свят, а жена ми… поне 155 — само за нашия двор.
И като не ги спазя… не ме праща в ада. Направо ме праща да мия чиниите.

Не мога да разбера защо някои хора са против брака. Сякаш това е нещо страшно! В крайна сметка, в брака си поне законно обсъждаш какво ще правите — не като при свободните връзки, дето накрая пак правиш каквото ти каже жена ти… само че без свидетели.

Не мога да разбера тия дето плащат по някакви „Господари“ да ги унижават! А бе хора, не е толкова сложно — просто се оженете… и като стане време да миете чиниите, просто не ми ги мийте „по правилник“, а ги мийте правилно! За самочувствие!

Не мога да се угоди на жените и т’ва е. Веднъж на 8-ми март станах в пет, събудих я с целувка, поднесох пръстен с диамант, докарах ѝ цял басейн цветя и взех любимата ѝ торта. Ама вярно, че я пратих всичко по вайбър, щото аз бях на работа, а вие останахте да си мислите, че съм бил “онзи”. И тя пак истерия: „Ама защо не беше с мен?!“

Не му е лесен животът на моята — няма милиони в швейцарска банка, нито вила на Малдивите, нито червено ферари. Вместо това: високо кръвно и празен хладилник. А ако не бях аз, дето все го „спасявам“ — горкичкият ми щеше да се окаже и без пари, и без здраве… направо легенда как се преживява на самочувствие!

Не на всички им трябва принцеса — на повечето им трябва домакиня. Само дето тогава го наричат „красива романтика“, а не „пране и чистене“.

Не оставяйте жена си сама за дълго — не от ревност се притеснявайте, а че ще започне да сравнява и ще реши, че без вас поне е по-спокойно!

Не повтаряй грешките на родителите си — ако искаш поне да те бият по-малко! А ако все пак се опиташ да се оправдаваш с тях, ще ти кажат: „Ние така правим, ама ти защо пак?“

Не приемай живота толкова на сериозно—който и да е казал, че е безкраен, явно не е виждал колко бързо се свършва.

Не са ти никакви роднини, ако не те посрещнат с думите:

Не се женѝ за четири типа жени, че после да не ти е писнало.
Първо — не се женѝ за по-голямата сестра: тя има „комплекса на старшата“, та ще те възпитава, превъзпитава и ще те гледа сякаш още не си пораснал.
Второ — не се женѝ за по-малката: тя има „комплекса на малката“, та винаги ще си иска своето, ще ти се прави на шеф и ще те кара да изпълняваш желанията ѝ… все едно ти си й по-малкият.
Трето — не се женѝ за средната: тя е хитруша — нито отстъпва, нито мрънка, просто винаги намира начин да се окаже от „правилната страна“ и да ти обясни защо това е за добро.
Четвърто — и най-вече не се женѝ за момиче, което е било единственото в семейството, защото то е култивирано егоистично — не че обича, а че „така си е устроено“, и очаква светът да се върти около нея.
За останалите жени… може да се ожениш, спокойно! Само гледай да не са от тези четирите.

Не се задоволявай да си само пушек — бъди огън! Поне тогава поне хората ще те вземат на сериозно… и ще избягват пожара, вместо да ти казват „айде стига, бе“.

Не се радвай, когато врагът ти направи крачка назад — има опасност да се засили… и да ти я върне със задна дата!

Не си имал истинско детство, ако не си крачил смело към “входа” на блока, само за да вземеш топка, че после всички да ти викат: “Бягай бе, това не е игра!”…

Не си имал истинско детство, ако не си се мушкал под масата да се криеш — и да чакаш да мине „само малко“, докато те търсят!

Не си истински мъж, ако не можеш да удариш с юмрук по масата и да заявиш:

Не си мисли, че за всяка беля е виновен само мъжът.
Виновни винаги са двама: мъжът и свекървата — тя започва, а той довършва.