Младежи се целуват. По едно време момчето спира и казва:

Млади младоженци разговарят за “перфектния” им съвместен живот.

Млади новоженци веднага след сватбата. Мъжът се накланя към жена си и казва:

Жената го погледнала спокойно и отвърнала:

Млади родители се прибраха от родилния дом с бебето. Жената каза на мъжа:

Следващия път, когато бебето започнало да хълца и да реве, жената погледнала мъжа и:

Той се замислил, кимнал сериозно и:

Младият учител по математика погледна тетрадката си с домашните и като видя задачата по интеграли, въздъхна:

Младо момиче се прибира по малките часове. Майка и я чака в хола:

Младо момиче си купува супер къс и изрязан бански и го показва на майка си, с надежда за одобрение.

Майка ѝ поглежда, въздъхва и казва:

Младо момче и момиче решили да се женят. Тя била “прясна”, той – много уверен. Направили сватбата, ама още първата брачна нощ… уви. На другия ден момчето го пратили в казармата, а тя междувременно си решила, че няма да чака “за после” и отишла да си оправи работите.
След няколко месеца момчето се обажда:

Тя се изплашила, че ако нещата се разберат, ще стане страшно, и хукнала при пластичен хирург. Докторът я изслушал и казал:

Седнала на опашка, станала, платанала 10-те и си тръгнала. Момчето се прибрало в отпуска, и още с влизането — действие! Мъчил се, мъчил се, нищо не ставало, все “не минавало”, и то с чувство, че работата е… блокирана.
На сутринта тя бесна пак пред лекаря:

Докторът спокойно:

Младо момче намерило котка до реката, както си подтичало край брега и нещеш ли котката му продумала с човешки глас:

Момчето се развеселило, погалило котката, почерпило я с надраница… и нищо не станало.

Пак нищо — прегръдки, шепоти, целувки по муцунка… а котката си останала котка.

Младо момче се прибира късно вкъщи.

Младо семейство дълго време си нямало деца. Един стар приятел, като им съжалил мъката, им казал:

Минали години. Един ден приятелят пак наминал да ги види. На прага го посрещнали петнайсетина деца, втурнали се като на празник.

Децата се спогледали и всички в един глас:

Младо семейство кани гости. Мъжът казва на жената:

Жената го поглежда:

Младо семейство обядва и двете деца са на масата. Мъжът се опитва незабелязано да премести чинията си към кошчето, все едно „случайно“. Жената го гледа намръщено и пита:

Младо семейство поканило кумa си на гости. Седнали, сложили на масата една купа боб, та да се почуди човек, и за да не излезе, че им е “бедна трапезата”, отворили една малка чинийка с наденичка—нарязана на дребно.
Кумът се нахвърлил право върху наденичката и почнал да си гребе, сякаш бобът е само за украса. Някакво време мина…
Накрая домакинът се прокашля:

Кумът обаче замитa чинийката с наденичката, усмихнал се и казал:

Домакинът, да не изглежда скръндза, го изпълнил. Кумът захапал “по-едрото” направо, после пак — в края на ръба на устата, с пълна уста:

Домакинът врътнал ножа и подал извитото парче. Кумът го задъвкал, без да го пипа много, все едно е орех.
И пак:

Кумът махнал с ръка:

Домакинът тактично подсили намека:

Кумът вдигнал пръст, тържествено:

Младо семейство седяло в кухнята пред масата с вестници и кафе. По едно време звъннал на вратата. Когато отворили, на прага стоял усмихнат “другар” с два огромни куфара:

И понеже бил толкова широко усмихнат, го поканили да влезе. Младите набързо измъкнали нещо от хладилника “за всеки случай”, а после, понеже станало късно, го настанили в свободната стая да преспи — нали човекът е гост.
На другата сутрин обаче нашият човек не си тръгнал. Напротив — изял закуската, после и обяда, та и вечерята. Същото се повторило и на следващия ден, и по-следващия… Все тъй “само за малко”, все тъй “да не ви пречи”.
Най-сетне след цяла седмица гостът се оживил, вдигнал куфарите и казал:

Като затворили вратата, жената избухнала:

Мъжът я гледал известно време и накрая промълвил:

Младо семейство си ремонтира коридора — сменили теракота.
Четири дни двамата обикаляли по магазини, сравнявали цветове, дебелини и „коя ще подхожда на всичко“. Най-накрая избрали и викнали майстор да ги постави.
Радост — голяма работа, всичко блести!
Един ден мъжът тръгнал за работа и оставил жена си вкъщи да си домакинства.
Жената се залепила за новите плочки… не само с поглед, ами и с цяло положение — подхлъзнала се, паднала, и тъй като плочките били току-що сложени, разтворът я „посрещнал“ с твърд характер: краката й останали приклещени, а тя — като в рекламен кадър — само гледала тавана.
Какво ли не пробвала — дърпане, мърдане, поливане, и дори молитва… нищо.
Мъжът се прибрал и какво да види — жена му, разтворена като мокра салфетка, вкопчена в новата теракота и не мръдва.

Опитал, мушнал, натискал — и пак: нито тя мръднала, нито плочките помръднали.
Накрая решили да се обадят на майстора.

Майсторът въздъхнал:

Тогава съпругът се обърнал към майстора, тихо и много практично:

Младо семейство — тя шета из кухнята, той седнал на масата и се мъчи с кръстословица.
Той:

Тя, чула-нечeула, без да вдига глава:

Той се усмихва и пише…
Само че накрая се оказва, че въпросът бил за **„ад“ — също четири букви**.

Младо семейство, живеещо в гарсониера, посреща гост от друг град. Дошло време да лягат, но леглото — само едно. Какво правят? Легнали всички заедно. На сутринта двамата мъже се засичат в кухнята.

Младоженец пита малкия брат на булката:

Младоженец се пазари с попа за сватбената церемония:

Идва ред на венчавката. Довеждат булката.