Една моя съученичка се взе, направи две деца, после се разведе, че и пак се омъжи — все напред! А аз… стоя пред рафта и не мога да си избера нито едно кисело мляко.

Една мравка се катери по факел. Стига до върха. Запалва се, маха с антенките и пада… Така няколко пъти.
На съседния клон две птички си шепнат:

Една мутра натрупа много пари. Искаше „бизнесът“ да върви, ама като гледа как му се вързват хотели, апартаменти и т.н. накрая се усети, че трябва да става човек.
Първо реши да се изповяда. Отишъл в църквата, извадил цялата касета от грехове и казал на отецa всичко — от любовта към чуждото до малките „инциденти“.
Отецът го гледа и му вика:

Излязъл мутрата, върви, върви… никой. По едно време — на тротоара едно мацe, клатушка се в къса пола, грим като за корона, а погледът — „злоупотреба с късмет“. Продавачка-стайл… някаква работа.
Тя го спира:

Той изважда 50 евро:

Тя се усмихва:

Една мутра се чудил как да заговори едно момиче. По едно време момичето отива до магазина и мутрата вижда своя шанс. Причаква я пред касата и като тя излиза с покупките, той я пита:

Една мутра си купил трактор, ама толкова як, че не можел да мине през портата на двора. И стои отпред, гледа, умува, и се чуди как да го прибере. Излиза комшията и му вика:

Мутрата му отговаря:

Комшията казва:

Мутрата се замисля и вика:

Една муха видяла комар кацнал на витрина със сладолед и рекла:

Комарят й отвърнал:

Една мъжка влиза в аптека и пита заеквайки:

Продавачката казала:

Една омъжена жена се оплаква на приятелката си колко е зле мъжът ѝ в леглото:

А настрани пък си слуша телефона… гадината!

Една от загадките на живота:

Една от тайните на щастливия брак е понякога да поглеждаш жена си през очите на съседа: „А бе, тази още ли си я имаме?“

Една охлювка тича по ограда, стига до най-горната летва, лепи се здраво, „скача“ на другия край и пада… пак така, и пак така — ден подред.
На съседния балкон двама врабчета си говорят:

Една палавница довела любовник вкъщи и щом приключили работата, онзи се закичил да се оправя — бяла тениска, бели чорапи, всичко по реда.
Само че тъкмо се изправил, чул се ключ в ключалката — външната врата се отключва!
Жената пребледняла и прошепнала:

И любовникът се скрил точно там.
Само миг по-късно входната врата се отворила и съпругът влязъл, пуснал телевизора и седнал — без капка колебание, все едно нищо не е станало. Жената се раздвижила веднага около него:

И тя, като усетила, че мачът не мърда, хванала мъжа си с две ръце и го целунала страстно, все едно са в последната минута.
Любовникът, без да чака повече, изхвърчал през прозореца — както си бил, чисто и невинно по бяла тениска и светли чорапи.
Съпругът се изправил нащрек и нервно изсъскал на жена си:

Една позната даскалица ми се оплака, че по време на часовете все по-често влизат нетрезви родители — и то не да обсъждат оценки, а направо да “поправят” учебниците… с обяснения тип „аз като бях малък, така се учеше!“

Една позната за рождения ден на мъжа си му подари навигация с нейния глас.
Той се зарадвал, тръгнал на път и започнал: „Завий наляво… не, наляво!“
Жена му, отзад: „Виждаш ли? Казах ти, че слуша само мен!“

Една самотна чистачка родила момченце. Всеки ден я питали, все същото:

А тя, без да мигне, отвръща:

Една секунда невнимание и после цял живот:

Една снаха толкова мразела свекърва си, че щом вземела нейната риза да пере, почвала яростно да я търка — тъй я стърже с ръце, тъй я стиска, тъй я изстисква, и си мърмори:

А вземела ли мъжовата риза, почвала съвсем кротко да я пере…
Като я простряла на двора — неговата риза светла, лъскава, без петънце, а на свекървата… беличка като нова, че чак да се вижда по нея кой кой е!

Една стара мома толкова се беше запалила най-сетне да я “отърват”, че чак почнала да прави планове. Ама тя беше толкова грозна, че като се появи някой мъж на хоризонта — или бяга, или започва да търси изгубени ключове на улицата.
Решила да пита една приятелка, дето все разбира от работи:

Та она — речено-сторено. Заглади косата, взе си салатка, извади ракийката и като дойде водопроводчикът — “Ей, господине, да не останем гладни, седнете да хапнем и да пийнем, че аз тука сама…” Напет момък, оправи проблема, и чак започна да си отпуска.
Понеже била умна, не побързала. Оставила да минат приказки, после хапване, после пиене. По едно време майсторът вече доста подпийнал и се озърнал:

Тя скокнала, за пет мин се върнала с най-обикновена българска лимонада. Мъжът си налял една чаша лимонада, една чаша ракия, изхвърчал на гълток, после пак си сипал и започнал… да мята лимонадата по главата си и да я плиска по лицето като че ли се бори с пламък.
Оная се втрещила:

Той се обърнал с голямо самочувствие:

Една сутрин мимето арматуристката от съседния вход изрева на мъжа си Пешо така, че чак аз спрях в средата на миенето на чиниите и хвърлих боклука, без да ми е викала.

Една учителка попитала учениците си: