смях по поръчка
Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Професии
В съда в малък южноамерикански град прокурорът извиква първия свидетел — стара бабичка.
Госпожо Мендоса, вие мен познавате ли ме? — пита той.
Бабичката се усмихва и отговаря:
Ох, как да не ви познавам, докторе! Знам ви още от ученическите години. И честно казано… много сте ме разочаровали. Вие лъжете, кроите схеми, въртите хората като по часовник, а зад гърба им говорите само гадости. Считате се за много велик, защото ви е трудно да разберете, че сте просто един обикновен чиновник, който си мисли, че съдбата му е вечна.
Прокурорът пребледнява — не знае какво да прави. Премества се към другия край на залата и шепнешком пита:
Госпожо Мендоса… а вие познавате адвоката?
Разбира се, че го познавам! — казва бабичката. — Познавам го от бебе, дето се казва. Господин Рикардо… мързелив е като петък след обед и има проблем с алкохола. Няма смислени отношения с никого — само спорове. А и изневерява на жена си… с три жени. И една от тях е… ваша жена. Да, да, не се правете на изненадан. Знам всичко.
Адвокатът стои като попарен — нито жив, нито мъртъв.
Съдията ги поглежда двамата, слага ръка на масата и казва съвсем тихо:
Слушайте ме, идиоти такива… Ако някой от вас още веднъж ме подкани да пита “знаете ли ме”, и двамата ще ви изпратя на електрическия стол… да си проверят дали мозъкът работи.
Професии
В съда. Подсъдимият:
Господин съдия, моля да ми смените служебния адвокат! Този, който ме защитава, въобще не се интересува от делото ми!
Съдията към адвоката:
Какво ще кажете по въпроса?
Адвокатът:
Извинете, господин съдия… какво говорите? Не ми е до това… аз само чакам да мине заседанието.
Професии
В съда. Съдията:
Трябва да се опитате да смените самоличността си, господине. Така поне ще се окаже по-лесно за доказване.
Не всички така мислят, господин съдия. Последния път, когато се опитах да стана друг човек, ме осъдиха, че съм си крал… самоличността.
Професии
В съда:
Господин съдия, невинен съм!
Всички така казват.
Вижте, господин съдия! Щом всички го твърдят, значи явно няма вина — просто е масова традиция.
Професии
В съда:
Господин съдия, аз съм напълно честен данъкоплатец — навреме си плащах всичко… плащах…
Стига, моля ви! В този съд не е прието да се подигравате с истината.
Професии
В съда:
Познавате ли подсъдимия?
Да, ваше превъзходителство. Ние работехме заедно в една и съща банка.
Кога беше това?
Датата не я помня, но беше на разсъмване, към три… горе-долу.
Професии
В съда:
Да влезнат „Броненосците“!
Съдията:
„Броненосците“?! Да си потъват веднага!
Професии
В съда:
Адвокате, замълчи! Дай да чуем клиента!
Професии
В съда:
Обвиняеми, обяснете защо, разбивайки касата, сте взели само парите, а бижутата оставихте?
Господин съдия, защото говорите точно като жена ми… и не ме оставяте да довърша обяснението!
Професии
В съда:
Адвокате, моля ви, замълчете! Нека най-сетне клиентът да каже истината!
Професии
В съда:
Обвиняеми, защо нарекохте пред всички свидетеля „глупак“?
Господин съдия, аз само казах, че той лъже… а те сами си решиха, че това е същото.
Професии
В съдебна зала. На подсъдимата скамейка — истинска приказна красавица.
Адвокатът:
Господин съдия, погледнете какви очи има обвиняемата! Възможно ли е такива красиви очи да гледат труп на мъж?
Съдията:
Ммм… не.
Адвокатът:
Господин съдия, а ръцете ѝ — вижте само! Нима тези нежни ръце могат да удушат човек?
Съдията:
Ммм… не.
Адвокатът:
Господин съдия! Погледнете и краката ѝ! Подсъдимата, покажете краката си на съдията… Нима тези крака могат да стъпят върху труп на мъж? Аз свърших!
Съдията:
И аз… също.
Професии
В съдебната зала адвокатът казва на съдията:
Г-н съдия, щом човек е бил осъждан седемнадесет пъти, това не значи, че е престъпник!
А какъв тогава е?
Любител на антикварни присъди… събира ги за колекция.
Професии
В съдебната зала е страшно шумно. Съдията се изправя и казва:
Ако продължавате така, ще затворя делото и ще изгоня всички! Второ дело гледам и пак не мога да чуя нито дума — само доказателствата се чуват по-добре от вас!
Професии
В съдебната зала:
Подсъдимия, вашите последни думи!
100 000 лева!
Съдът се оттегля на съвещание…
…и да добави: „Сметката остава при нас.“
Професии
В съдят я пита съдията:
Бабо, кога ви беше най-трудно?
Най-трудно беше, когато ме изправиха пред всички и ми казаха „спокойно“, ама човекът си свали очилата и само ми духна прахта от тях право в очите…
Професии
В таксито пътникът казва:
Извинете, ама не ви ли се струва, че трябва да изтриете предното си стъкло от слузта?
Шофьорът:
Няма проблем. Аз без това карам „на усет“… защото си забравих очилата.
Професии
В таксито:
Колко трябва да ви платя?
Двадесет и два лева.
Ама вие ми казахте двадесет!?
Да, само че се оказа малко отгоре.
Добре де, тогава качвайте на задна — за два лева!
Професии
В театъра една жена прошепва на мъжа си:
Виж, там онзи с шапката на първия ред е Тома Петров!
Да не си полудяла! Той умря преди трийсет години!
Сигурен ли си?
Напълно.
О, това е ужасно! Той току-що отметна програмката!
Професии
В театъра осветлението угасва и сцената оживява. Само че няколко минути пиесата върви без музика и репликите звучат като в глухоням филм. Изведнъж от третия ред се разнася раздразнен мъжки глас:
Ей, хора, кой изключи звука на дистанционното?
Всички категории →