В едно предприятие свикали събрание да уточнят работното време. Шефът влязъл и казал:

И един работник вдигнал ръка:

В едно предприятие четирима мъже цяла вечер си играели карти в една стаичка, щом им се удаде случай. Обаче всеки път спорели, крещели и се карали кой какво ще играе и как.
Шефът решил, че му писна, и ги събрал:

След известно време решил да ги провери. Надникнал и какво да чуе отвътре:

В едно родопско село построили нова джамия. Данъчните от София решили да правят проверка и изпратили един инспектор.

В едно село строели църква — всеки давал каквото може: едни по десет лева, други по двадесет. Накрая дошла една жена цялата „направена“ — устни, гърди, силикони… и казала:

Свещеникът я огледал и попитал:

И тогава работниците от скелето се развикали:

В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум.
В последния момент артистът, който играел хана, се разболял и нямало свободен актьор да го замести. Единствено циганинът Хасан — работел като сценичен работник — бил без работа. Селяните го навили, че ще играе главната роля, само че той трябвало да седи и да повтаря каквото му диктува суфльорът.
Пиесата вървяла чудесно. Крум влиза, говори, обещава, заплашва — всичко на място.
Само че дошъл един момент, в който един от подчинените на хана трябвало да каже:

Хасан стои, гледа към суфльора и чака. Суфльорът мълчи.
Подчиненият повторил:

Пак нищо. Суфльорът нервно ровил из листа, търсил репликата, не я намирал и все по-притеснен.
И най-накрая, за трети път, подчиненият с повишена интонация — „уж така било в текста“ — изстрелял:

Суфльорът вдигнал ръце, направо безпомощен.
А Хасан, като се замислил, отсече:

В елитен ресторант влиза клиент, настанява се и си връзва салфетката около врата. Управителят вика сервитьора:

Сервитьорът отива при клиента и казва:

В елитен ресторант влиза клиент, насяда, връзва салфетката на врата като лигавник и чак тогава се настанява. Управителят веднага вика сервитьора и му казва:

Сервитьорът отива при клиента и казва:

В елитен ресторант.

В ефира на популярна радиостанция. Приближава краят на играта със слушател. Водещият казва:
„Ох, толкова жалко… Не познахте. Вашата сума изгоря — и освен това ни дължите 500 лева. Не затваряйте! Сега пускаме музика за другите, а вашите указания как да ни ги платите ще ги получите веднага на следващия номер — по телефона.“

В жилищен блок музикант духа на саксофон. Съседът му започва да тупка по стената — точно да му напомни, че минава полунощ. Музикантът издържа още малко, но накрая избухва, излиза на балкона и крещи:

В жилищен блок тръбач свири на тромбон. След полунощ съседът започва да тропа по стената — да му напомня, че е късно. Накрая музикантът се ядосва, излиза на балкона и извиква:

В заведение за бързо хранене, недоволен клиент:

Готвачът се намесва:

В заведение клиент към келнер (ка):

В заведение.

В заведение:

В заводите на Хенри Форд имаше една бригада, която получаваше премия… когато не работи. Нито за мързел, нито за почивка — за спокойствие. Това беше екипът, който се грижеше конвейрът да не засяда.
Когато конвейрът закъснеше или подхвърляше искра, ремонтчиците излизаха от стаята за почивка. И в момента, в който прекрачеха прага, счетоводството им казваше: „Край на премията — почвате да си вършите работата.“
А те, разбира се, работели с невероятна бързина. Не защото бяха влюбени в труда, а защото всяка минута извън стаята за отдих им струваше пари. И понеже вече знаеха, че ако излезат пак, премията пак ще си отиде, оправяха повредите така, че след това конвейрът да се държи като ученик на изпит — да не прави изненади.

В затвора питат осъдения:

В затвора разговарят двама:

В затвора:

На работа:

В затвора:

На работа:

В затвора:

На работа:

В затвора:

На работа:

В затвора:

На работа:

В затвора:

На работа:

В затвора:

На работа:

В затвора: