В един офис дамите подхващат страховита караница. Настава неописуем шум. Шефът се опитва да ги укроти:

Но кавгата не стихва. Тогава шефът добавя:

И в офиса настъпва такава тишина, че чак гробна…

В един офис жените подхващат страшен спор и настава невъобразим шум.
Шефът се мъчи да ги успокои:

Но кавгата не стихва. Тогава той се обръща към тях:

И в офиса настъпва гробна тишина…

В един офис имало един изцъклен работохолик. Идвaл сутрин рано, а си тръгвал чак късно вечер. Тичал да бачка всеки ден от седмицата, включително уикендите, Коледа и Нова година. Не си позволявал даже обедна почивка.
Слага те само супер консервативно — костюм, риза и вратовръзка. По физиономията му мрачно никога не се появявала и следа от усмивка…
Само че един хубав ден станало нещо съвсем неочаквано.
Човекът се появил в офиса чак след десет. Влязъл с танцова стъпка и си подсвирквал, сякаш му е пролет. Облечен бил с хавайска риза, бермуди и джапанки. Поработил малко — и през прозореца все гледал мацките по тротоара. Към обяд излязъл да обядва и… се задържал цели два часа. А към четири затворил лаптопа, отпуснал се и се ухилил широко:

Колега го гледал като гръмнат и попитал:

Работохоликът се усмихнал и отговорил:

В един офис някакъв стар колега шепнешком рекъл на младия:

Младият се замислил и промълвил:

Старият се усмихнал:

Та младият решил да изненада жена си — прибрал се по-рано. Купил цветя, разни неща за похапване и едно дребно подаръче. Когато стигнал пред вратата, завъртял ключа съвсем леко и влязъл на пръсти. Жена му нямало — нито в кухнята, нито в хола. Отишъл до спалнята и застинал като вкаменен: вратата била леко открехната, а отвътре се чували мързеливи, сладостни звуци. Той се огледал предпазливо… и какво да види — жена му гола в леглото с неговия шеф.
Без думи, пак на пръсти, се измъкнал от апартамента. Два-три часа се мотал навън и после се прибрал в обичайното време — дори дума не обелил за случилото се.
Точно след една седмица старият пак го заговорил:

Младият въздъхнал:

В един офис някакъв стар служител рекъл на младия си колега:

Младият само се замота:

Ветеранът се ухили:

Та младият решил да я изненада приятно вкъщи — прибрал се по-рано, та жена му да се радва. Вдигнал голям букет цветя, взел разни вкусотии и добавил и едно дребно подаръче. Като стигнал пред вратата, завъртял ключа съвсем тихичко и влязъл на пръсти. Жената — нито в кухнята, нито в хола.
Накрая стигнал до спалнята и замръзнал. Вратата била леко открехната, а отвътре се чували такива сладострастни звуци, че и на човек му става ясно какво става. Погледнал през пролуката… и какво да види — жена му в леглото с неговия шеф!
Рогоносецът се измъкнал съвсем тихо, на пръсти, изчакал няколко часа навън и се прибрал в обичайното време. За случката — нито дума.
Точно след седмица, пак в офиса, старият колега му подхвърлил:

Младият въздъхнал:

В един сайт жителят на Вакарел – Бончев – пуснал въпрос:
„Колко години ще живея?“
На другия ден в сайта заваляли отговори:
1. „Уважаеми господин Бончев, колко години ще живеете знае единствено Бог. Отидете в църквата, помолете се и престанете да задавате такива глупости. С уважение – Миро, ученик в 5-ти клас.“
2. „Уважаеми господин Бончев, за нас е достатъчно да ни дадете точната дата и място на раждане – и ще ви кажем доста точно бъдещето, включително и кога ще се оправят работите ви. Също така ще ви предложим консултация за житейски план. С уважение – астроложката Бела.“
3. „Уважаеми господин Бончев, не се тревожете. Миро да се моли за вашето здраве, Бела да ви помогне с астрологията… а ние ще помогнем по финансовата част. Ние разполагаме с датата и мястото ви на раждане, настоящия ви адрес и дори с размера на сумата, която „някой“ ви чака да върнете. Така че правилният отговор на въпроса ‘колко години ще живея’ го знаете само вие… и този, на когото дължите. С уважение – колекторска фирма.“

В един самолет по погрешка не бяха заредили достатъчно храна. Имало 400 пътника, а авиокомпанията по грешка беше приготвила само 200 порции обяд. Екипажът изпаднал в паника и не знаел какво да прави, докато една стюардеса не вдигнала микрофона:

След още малко съобщението отново прозвучало чак след 6 часа:

В един склад работели румънци. Шефа минава за проверка и вижда едни се събрали на групичка и си клатят цигара след цигара.

След половин час шефа пак минава:

След още половин час шефа удря на място:

След още половин час:

В един цех работели китайци. Шефът минава за проверка и вижда едни да се навъртат накуп и да пушат.

След половин час шефът пак минава:

Още малко време минава и шефът отново:

В един цирк, точно след номера с магьосника, конферансието излиза напред и с тържествен глас обявява:

Публиката ръкопляска и на арената излиза… 2–3 годишно хлапе — сополиво, раздърпано и с вид, сякаш току-що е избягало от собствената си карета за играчки.
Конферансието продължава:

Отнякъде от залата се чува недоволно мърморене. А конферансието, без да мигне, добавя:

В първите три реда настъпва паника — хората скочат, вдигат се на крака, започват да се спасяват, все едно са видели най-ужасното нещо в живота си.
И тогава, над целия този шум, конферансието се провиква спокойно, величествено:

В една адвокатска кантора виси картина, която най-точно отразява същността на професията: двама души спорят чия е колата — единият я дърпа за волана, другият за бронята, а адвокатът междувременно спокойно слага пломби на двигателя и обявява: „Готово, вече е ясно — колата си е ваша… докато съдът реши чия.“

В една адвокатска кантора имало картина, която най-точно изразявала същността на професията: двама мъже се карат чия е кравата — единият я дърпа за рогата, другият за опашката — а адвокатът междувременно спокойно си я дои.

В една голяма фирма на бюро звъни телефон.

В една голяма фирма на бюрото звъни телефон.

В една голяма фирма на едно бюро звъни телефонът:

В една голяма фирма на едно от бюрата звъни телефонът.

В една известна фирма назначават нов служител. Той отива при шефа и му разказва подробно за себе си—как живее, как работи, как планира деня си. Шефът слуша внимателно и всичко си върви нормално.
Накрая новият служител неочаквано добавя:

Шефът въздъхва с облекчение:

В една клетка заключили няколко маймуни (екип). В клетката имало кашони (бюджет) и един банан на тавана (цел). Една маймуна-началник решила да “структурира процеса”: наредила три кашона един върху друг, качила се и взе банана. В този момент от тавана се задействала студена вода (контрол отгоре) — маймуните се разбягали, за да оцелеят.
Закачили нов банан. Пак. И пак “инициатива”: втора маймуна наредила кашоните, качила се и посегнала към банана. Отново — студена вода. Останалите маймуни веднага я набили и изяли банана (синхрон, споделена отговорност и оптимизация на риска).
След това ръководството се досетило, че “проблемът не е във водата, а в човешкия фактор”. Вкарали HR (развитие на хората) и подменили една маймуна с нова — лъскава, ентусиазирана и с визия. Тя, естествено, решила да вземе банана. Останалите веднага я набили — понавили я за дисциплина и спазване на традициите — без да знаят защо правят това, само “така се прави тук”.
После сменили втора. Трета. Четвърта. Всичко по план. Накрая останала последната нова маймуна — решила, че вече е безопасно, защото “всички следват правила”. Веднага останалите я набили усърдно.
Тя учудено попитала:

И най-възрастната маймуна въздъхнала:

В една кръчма влизат митничар, данъчен и пожарникар. Започва веселба — ядене, пиене, смях… От всичко по много.
Накрая се наканват да си ходят. Сервитьорът идва и казва:

Пожарникарят бавно се изправя и пита:

Сервитьорът се стъписва, връща се назад и след малко се появява пак:

Тогава данъчният се изправя:

Сервитьорът прошепва „извинете“ и пак се връща. След малко идва за трети път:

Митничарят го поглежда с досада и казва:

В една кръчма трима мъже си приказвали за изневярата:

Тогава от съседната маса се чул мъжки глас:

Единият от тримата мигновено се извинил:

Оня казал мрачно: