В дежурната стая на пожарната влиза шефът — с вдигната брадичка, ръце в джобовете и онази спокойна походка, дето предвещава само неприятности. Спира пред екипа и казва:

И добавя, тихо, почти наставнически:

В детската градина възпитателката обува на едно дете ботушките му. Е, оказва се доста трудна работа – с мъка навързва и първото, и второто ботушче. Накрая детето въздъхва и казва:

Възпитателката пак се мъчи и ги обува наново. Тогава пак чува:

Тя пребледнява, прехапва език, сваля ги отново и започва пак. И детето, все същото сериозно, отсича:

Едвам не ѝ идва да заплаче, но се стяга и пак ги обува. Накрая възпитателката гледа ококорено и пита:

Детето я поглежда и отговаря:

В детската градина. Учителката събрала всички деца в кръг около себе си и казала:

Всички се напрегнали, вдигнали ръце и запели от все сърце:

В детството си обичах да звъня на непознати хора и да им разказвам такива невероятни истории, че накрая и аз самият давах акъл “по-нататък какво ще стане”. С времето съдбата реши да си върне жеста — и сега това ми е професията.
Аз съм рекламен агент… звъня “за вашия късмет”, а после всички вдигат и казват: “Какво?! Това пак ли?!“

В днешно време маймуната не се превръща в човек — превръща се в шеф. Защото само добре платената работа му казва: „Заплюй се, не го мисли!“

В докторския кабинет:

В дома на един адвокат се развалил асансьор. Извикали техник. Техникът дошъл, погледнал, чукнал два пъти по таблото, сменил една ръчичка, пренастроил нещо от бутона и като приключил рекъл:

В древни времена, когато първобитните хора ловуваха мамути, един дивакак предложил да ги обграждат с въжета и да викат така, че зверът да се „обърка“ и сам да влезе в капана. Така се появили командирите.
После всички се нахранили, а останало още месо. Тогава един решил да го скрият „за всеки случай“ в студена пещера. Така се появили тиловете.
Върнали се на следващия ден — пещерата празна. И тогава вече никой не можеше да го намери…
Така се появили старшините.

В дъното на салона мъждука свещ. Възрастна гледачка намества очилата си и впива поглед в разтворената длан на клиента:

В държавния бюджет безследно се появиха един милиард лева…
Само че никой не можеше да каже откъде — явно парите просто са минали на „скрит режим“.

В евтин хотел клиент се оплаква на рецепцията:

В един бар работел много як барман. 130 кила чиста сила и още толкова самочувствие. Обичал да се подиграва с клиентите и си имал „игра на доверие“.
Взимал един лимон, стискал го като закъснял човек на автобусна спирка и накрая казвал на всички:

Какви ли не се пробвали… щангисти, автомонтьори, строители, даже един коминочист с ръце като сапунерка. Никой не изкарвал и зрънце. Лимонът след бармана вече бил на ниво „дизел“. Свършвал. Точка.
Един ден влязъл някакъв човечец — слаб, свит, с папка под мишница, с очила и вид на човек, който никога не е стискал лимон, само документи. Седнал, поръчал една минерална вода и като си отпивал, вдигнал ръка:

Барманът се ухилил:

Човечецът взел лимона, стиснал го леко-леко… и изведнъж от него изтекли още, ама още — като че ли барманът изобщо не го бил изцедил, а го бил „преминал накратко“.
Барманът останал с отворена уста:

Човечецът преглътнал, огледал лимона и тихо казал:

В един български завод пристигнала японска делегация. Когато влезли в един от цеховете, ги посрещнали една приятна гледка: бригадирът се карал разпалено на работник.
Главният японец попитал преводачката:

Тя се изчервила и обяснила:

В един завод шефът прави обиколка и вижда една групичка, спряла край вратата — пушат.

След половин час шефът минава пак оттам:

Още половин час:

След още половин час шефът вече почти кипи:

В един магазин в мола влиза мъж. Започва да оглежда и пита продавачката:

Мъжът се намръщва:

Продавачката въздъхва:

В един магазин в мола влиза мъж. Разглежда и пита:

В един магазин двама се спорират за демонстрационен смартфон. Идва едно момченце и пита:

Момченцето:

В един от родилните домове решили, че вече стига само „мъж да е до жената“ и въвели нова услуга: по време на раждането може да присъства и мъжът, и бащата на бебето — за да се разпределят равномерно нервите и кой ще казва после „Аз ли съм?“

В един офис влязъл кандидат за работа. Шефът го погледнал и го пита:

Онзи се замислил и измънкал:

Шефът въздъхнал:

Босът се хванал за главата:

Шефът се ококорил:

Кандидатът обаче отговорил много спокойно:

Шефът махнал с ръка:

В един офис дамите подхващат жесток спор. Настъпва нечуван шум. Шефът се опитва да ги успокои:

Спорът обаче продължава. Тогава той се обръща към тях:

И в офиса настъпва такава тишина, че чак гробна…