Безкрайно много математици влизат в един бар. Първият си поръчва бира. Вторият — половин, третият — една четвърт, следващият — осминка и така нататък.
Барманът ги слуша, слуша, докато не му писва и казва:

Безработен инженер отдавна обикалял за работа, та решил да отвори частна клиника.
Обявата му била:

Хитрец решил да изкара пари, като пробва да измами инженер-доктора.
Отишъл при него:

Ядосал се хитрецът и след два дни пак се върнал:

След още три дни дошъл, вече бесен:

Безработен кандидатства за работа като санитар в тоалетни в Microsoft.
Шефът от „Човешки ресурси“ го вика на интервю и после решава да му направи и изпит — кара го да отпуши една тоалетна.
След като се справя, шефът му казва:

Човекът отчаяно отвръща, че няма компютър и няма имейл.
Тогава шефът на „Човешки ресурси“ му отговаря:

Мъжът си тръгва пребледнял, с едва 10 долара в джоба.
Решава да ги превърне в нещо — отива в супермаркет, купува 10 кг ягоди и тръгва от врата на врата да ги продава. Още в рамките на два часа удвоява парите си. Повтаря сделката три пъти и се прибира с 60 долара.
Тогава разбира, че може да продължи така и започва да излиза по-рано и да се прибира по-късно всеки ден — докато умножава капитала си. Купува ръчна количка, после камион и накрая става ръководител на малка флотилия за доставка.
След пет години вече е собственик на една от най-големите мрежи за дистрибуция в САЩ.
И тогава се сеща да мисли за бъдещето на семейството си и сключва животозастраховка. Обажда се на застраховател, избира план, и когато разговорът почти свършва, застрахователят го пита за имейла, за да му изпрати офертата.

Човекът се замисля и отвръща:

Безработен човецец – сиромах, прочел обява, че в Prosoft търсят чистач.
Явява се на интервю, питат го какво може. Човецецът се обяснил подробно: „Мога да чистя, да търкам, да мия, да изхвърлям боклука…“
Накрая началникът на кадрите му казва:

Човечецът се прибира огорчен, минава покрай пазара с последните си пари, купува ягоди, разнася ги по квартала и печели — направо по стратегията на „големите“.
Замогнал се, забогатял, почнал да държи складове и даже флот от камиони.
И ето, обаждат му се за някакви доставки. Партньорът:

Безстрашен катаджия спира вътрешния министър и вика: „Документите!“
Министърът излиза, катаджията го кара да отвори багажника.
Вместо да проверява, катаджията се намества вътре и казва: „Айде, сега ти ме пази — затвори багажника, че да видим дали ще остана здрав… без проверки!“

Бележка на вратата на магазина:
„Заминавам за обяд. Ще се върна, когато довърша доставката на… себе си!”

Бележка от Изпълнителния директор до всички:
Днес в 11:00 ще има пълно слънчево затъмнение — слънцето ще „изчезне“ зад луната за точно две минути. Понеже това не се случва всеки ден, съответно няма да се случи и с обикновените ви очи, а с нашите.
От 10:00 до 11:00 всички трябва да се съберете на паркинга, където аз ще изнеса кратка реч. След речта ще започнем да гледаме — организирано, колективно и дисциплинирано. Ще бъдете снабдени с черни очила срещу минимална такса, така че да се чувствате сигурни, че не сме пропуснали нищо.
Напомням: затъмнението е за две минути. Времето за продажба е за… както винаги — по-дълго.

Беседа на тема: „Изневерите в семейството и как се връзват с различните професии!“
Лекторът:

От залата:

Друг глас:

Беше лято, през средата на II хилядолетието след Христа, и траките започнаха магистрала… Работиха здраво, барем да видят нещо навреме.
Минаха години, минаха векове… и ето че стана 2012 и магистралата на траките почти бе готова — евала!

Беше си сложила фон-дьо-тена, ружа, перлите и сенките на очите толкова майсторски, че направо пет строителни фирми поискаха да изпратят майстори при нея. Ей така… да я гледат… да ги научи как се прави двойна замазка с грундиране и боядисване…

Беше супер седмица! Пет работни дни, а аз исках само три пъти да си ходя.

Беше толкова горещо, че полицай излезе от участъка и изкрещя: „Не минавайте оттам! Пътят към храма е затворен… не за ремонт — адът е задръстен!“

Бивш каскадьор си поставя за Коледа във вилата бракуван светофар.
Комшията, през оградата:

Бившият месар решил да смени професията и да стане акушер. При първото раждане, сложил новороденото на кантара, се обърнал към родилката:

Бизнес преговори:

Бизнес сграда. Отваря се вратата на луксозен офис. Появява се огромен двуметров охранител, хванал за ръка служител по костюм, който трепери от страх. Охранителят го сграбчва с една ръка и го изхвърля с мощен тласък право на тротоара. След него се търкалят и кутийките от бюрото му. Служителят, надигнал глава и оправяйки очилата, си взема падналата папка и чете:
„Уволнил по взаимно съгласие.“

Бизнесмен закъснява за изключително важна среща и отчаяно обикаля с колата — няма къде да спре. Накрая се притиска между две коли и поглежда към небето:

Точно тогава гръм и трясък — и ей така, като по магия, една кола изчезва и на нейно място се освобождава паркомясто.
Бизнесменът се усмихва, отваря вратата и пак поглежда нагоре:

Бизнесмен и бизнес дама седят един до друг в самолета. Той си чете вестник и изобщо не й обръща внимание. Накрая тя се изнервя и казва:

Мъжът веднага вдига очи от вестника:

Бизнесмен пристига пред офиса си, пред който преди час гръмнаха бомба. Всичко е отцепено, пожарникарите въртят маркучи, полицаи се роят като мухи, а от прозорците се вие дим. Преминава покрай него и на носилка мъкнат окървавен охранител, който задъхано му казва:

Бизнесмен решил за първи път в живота си да отиде в данъчното, да подаде декларация и да си “подреди документите”.
Само че му било страх какво да носи — нали там хората преценяват.
Започнал да пита приятели:
Един му казал:

Друг пък се обадил:

Накрая бизнесменът се обръща към жена си:

Жената го погледнала и казала:

Бизнесменът се стреснал: