Преместих всички “Закон” в “История” и всички “Наръчници” в “Релакс”.
Удря ли — значи му е мерак, обича те.
Удря, понеже си пълен калпав електротехник, Петрович.
Уф, утре пак на работа в 08:30…
Как ви разбирам…
Не, не ме разбирате.
Напротив — разбирам ви отлично.
Вие нямате и работа!
Абе имам… Вчера имах само две срещи: едната беше със шефа, другата — със сутрешния будилник.
Учa се да свиря на пиано 24/7, щом ми дойде музата. Съседите тропат по радиаторите, обаче не улучват такта… аматьори!
Ученици, днес ще пишете есе на тема „Ако бях клиент на банка“. Започвате.
Всички работят усърдно, само Иванчо седи, мери си джобовете и не смята.
Иванчо, ти защо не пишеш?
Чакам финансовия си съветник да ми донесе калкулатора… и да ми каже колко е „много“ за да се почувствам уверен!
Хайде бе, колеги, кой беше последен в тоалетната?
Аз!
Ти ли, шефе? Колко приятно ухае само!!!
Хайде да потърсим причината за вашата невроза — казва психиатър на пациента, — какво работите?
Архивар съм.
Добре… разкажете подробно.
По цял ден стоя до една машина, която изкарва папки. Аз трябва да ги прибирам в правилните шкафове според категорията.
И това ли ви нервира?
Нервира ме!? По цял ден ли да не ми идват “решения”? Една папка — в “договори”, друга — в “фактури”, трета — в “неясно”, четвърта — “спешно, но не е спешно”. Непрекъснато взимам решения!
Това обаче звучи като много спокойна работа…
Спокойна!? На това спокойно ли му викате? Аз не прибирам документи — аз взимам съдбоносни избори… и после някой пак казва: “Абе, архивите са лесни!”
Хареса ли ти концерта снощи?
Ужасно беше! Седях на такова гадно място, че нито виждах, нито чувах—направо нищо не разбрах.
Аз бях още по-зле! Мястото ми беше супер… и точно затова всичко чувах и всичко виждах колко зле свирят!
Харесва ли ви работата ви?
Как да го кажа… Отивам на работа, виждам хубави момичета — и ми идва желание. Връщам се от работа — същите тези момичета си стоят, но вече не ми се иска. Значи май ме задоволява.
Харесвате ли кокошката с вино, господине? — пита келнерът.
Ако трябва да съм честен — отвръща клиентът — повече бих я харесал, ако кокошката беше на възраст като виното, а виното — на годините, колкото кокошката.
Харесваш ли клоуни?
И двата варианта… в цирка ме кефят, а „във всекидневието“ — когато са с билети.
Хей съдията, купи си очила!
За какво?
Защото като те слушам, все едно си със звукоизкривител — и съдиш на слух!
Хей, Петров! Много ми е интересно как напоследък си тръгнал с толкова лъскави костюми, скъпи часовници и златни пръстени. При мизерната заплата, която ти давам, от къде ги намираш тия работи? Не въртиш ли нещо зад гърба ми, а?
Няма нищо подобно, шефе! Това е чиста аритметика. Значи — ти спиш с жена ми и ми даваш една трета от твоята заплата. А аз спя с твоята жена и тя ми дава още една трета от твоята заплата. И сметката става така: аз вземам малка заплата — но цялата отива при моето семейство. А ти вземаш голяма заплата — само че две трети от нея пак се озовават при моето семейство!
Хей, вие! Защо ми пипате ключа в джоба?
Извинявайте, търся си ключ!
Можеше да попитате, вместо да ровите!
Не обичам да говоря с непознати… предпочитам да си “потърся” ключовете директно.
Ходил ли си в зоопарка?
Да, разбира се.
А в коя секция — при животните или при хората, че все гледат в едно и също и пак не им минава?
Ходя на семинари „Как да увеличим печалбите“, „Тайните на успешния бизнес“ и „Трикове за бърз оборот“.
Има ли резултат?
Да, получих сертификат… че вече участвам редовно.
Хубава работа трудно се намира. Видях обявата: висше образование, приятен външен вид, перфектен английски и немски…
И всичко това за длъжност „монтьор на климатик“!
Идиотщина!
Е, зависи какъв монтьор. Може да е за монтьор на климатик… в секретна лаборатория.
Цял живот работя в гражданското и искам хората да са доволни от службите. Скъпи Мария и Иван! С това тържествено обявявам вашия брак… за прекратен! Не защото не се обичате, а защото документите ви липсват и любовта ви не е вписана!
Честит първи сняг! — весело викнаха ортопедите, тенекеджиите и гумаджиите.