Вицове за Професии

Тодке, изтрий праха от асансьора!

А от кой етаж да започна, шефе?

Този портрет е струвал на художника цели пет години труд.

Няма как!

Напротив. Нарисувал го за един месец, а останалото време все се опитвал да го продаде.

Този филм щастлив край ли имаше?

Да—цялата зала беше щастлива, когато най-сетне свърши.

Този часовник е струвал на часовникаря цели три години майсторене.

Не може да бъде!

Тъй вярно — събрал го е за две седмици, а после три години само го е навивал да му върви от продажби.

Толкова жестоко се боря с вродения си оптимизъм, че когато най-сетне го победя, вече съм си въобразил, че не е нужно да ставам навреме…

Тошко, и без това си тук… чешмата в кухнята капе!

Танче, аз водопроводчик ли да съм?

Абе ти и гинеколог не си, ама пак се намесваш!

Три кила и седемстотин. Две и осемдесет!

Хм, знаете ли, работя като учител по математика…

Точно два и петдесет!

В горните класове!

Килограм и двайсет и шест грама. Дължите два лева и шейсет стотинки.

Тръгваш в отпуск.

Изтриваш всичките си профили в социалните мрежи.

Заминаваш и се настаняваш в някакъв “анонимен” хотел.

Взимаш нова SIM-карта.

Хващаш първия автобус.

Пристигаща си на самотен плаж — без обхват, без средства за връзка и с една идея повече пиене.

Късно през нощта вълните изхвърлят при теб писмо в бутилка.

“ВАНКА, КЛИЕНТИТЕ НАНЕСОХА НЯКАКВИ КОРЕКЦИИ — ПОПРАВИ ГИ КОГАТО МОЖЕШ И ИМ ГИ ИЗПРАТИ. ФЛАШКАТА Е В БУТИЛКАТА.

АНТОН.”

Тръгваш на почивка.

Изтриваш всички профили в социалните мрежи.

Преместваш се в непознат хотел и просто… изчезваш от картата.

Вземаш си чисто нова SIM-карта.

Качваш се на първия автобус, без план.

Стигаш на някой самотен плаж — без обхват, без пари за комуникация и само с много пиене.

Късно вечерта вълните ти носят пликче в бутилка.

Вътре пише: „ВАНКА, КЛИЕНТИТЕ НАПРАВИХА НЯКАКВИ КОРЕКЦИИ. ПОПРАВИ ГИ, КОГАТО МОЖЕШ, И ГИ ПРАТИ. ФЛАШКАТА Е В БУТИЛКАТА. АНТОН.”

Трябва ми един документ от общината. Видя ли новия кмет? Как ти се струва?

Аз ли да му дам нещо? Не бих го дал и за двадесет.

Толкова ли е млад?

Не, млад не е. Само че по начина, по който гледа подписа, май за печата му няма да вземе под петдесет.

Трябват ми само една таблетка.

Е, какво толкова, нали?

Не знам… просто нямам повече.

Тук се криеше Левски.

Синът гледа учудено и пита:

Ама как така се е побрала цялата чета в тая дупчица?!

Тук, тук, тук!

Кой е?

Токът.

О, много се радвам, влизай, настанявай се удобно.

Няма нужда, аз само за малко—само да ми платят… и си тръгвам.

Тъпо е да си програмист. Канят те уж да пийнеш ракийка, а накрая ти казват: „Абе, погледни ми малко компютъра…“

Е затова станах гинеколог…

Търся майстори за домашни ремонти — да не пият и да не пушат…

Поне да не го правят по време на работа?

Поне да не го правят на обекта?

Търся работа!

Имате ли опит?

Разбирам, но две години вече си търся...

Търся си работа!

Заповядай, ето ти метлата — почваш веднага.

Ама аз съм завършил икономика!

Ех… добре, ще ти покажа как се прави…

Търся си работа!

Имате ли опит?

Разбира се — цяла година и половина търся!

Търся си работа!

Вземи метлата и започвай да чистиш!

Че аз съм завършил УНСС…

Ей, стига толкова… Започвай, ще ти покажа…

Търся си работа!

Дръж, ето метлата — почвай да метеш!

Само че аз съм завършил УНСС…

Хм… добре де, заповядай — ще ти покажа…