Да, тате. Писал съм код и като QA съм работил, ама най-много ми се е удавало да бъда сисадмин…
Татко, защо учителката ни има балони на 24-ти май?
За да си мисли, че всички ученици са дошли с празнично настроение.
Татко, искам да ям!
Срамувай се! Като бях на твоята възраст, аз исках да стана космонавт!
Тежко е. Дъждовните капки тъжно барабанят по прозореца, вятърът вие като ранен вълк, а небето сякаш плаче като малко дете. В такъв ден човек само си мечтае да е до камината в топлия, уютен дом…
Иванов, не мисля, че така се пише обяснение защо си закъснял за работа!
Ти винаги си толкова чист, спретнат, избръснат и с чиста яка. Вижда се, че си от добро семейство с добри традиции. Кой мислиш, че е „виновникът“ за това — майка ти или баща ти?
Изпълнителният директор…
Ти защо не работиш?
Ми защото днес ми е ден за работа по домашни! Еб*л съм й майката на шефа!
Ти идваш от интелигентно семейство—учила си в Консерватория. А той е просто шлосер. Защо реши да се омъжиш за него?
Хърка в ла минор.
Ти какъв си?
Супервайзор съм на логистичен терминал.
Хамалин?
Да…
Ти като какво учиш?
Електротехник.
А какво постоянно “мериш”?
Любовта… ама само на поправка.
Ти къде се намираш?
В лудницата.
Ясно е, но по-точно — у вас или на работа?
Ти с к'во се занимаваш сега?
Високи технологии ли?
Да де, и по-точно?
Ами… копач съм…
Ти с какво ходиш на работа?
С автобуса…
Как с автобуса…?! В Пловдив нямате автобуси!
Ами, то и работа няма… та поне да има с какво да се прави, че отивам.
Ти ходиш ли в Червения площад?
Аз да не съм турист, бе…
Ти, защо стана учител?
Защото ако говоря сам със себе си, това е шизофрения. А ако говоря сам със себе си, но пред ученици — изведнъж е лекция!
Тичаш ли сутрин?
Да, предимно в коридора с викове: НЕ, НЕ ОТНОВО! ПАК СЕ ОТВОРИ УЖАСЪТ!
Това е магия!
Не, това е физика!
Не! Магия е! Аз като физик ти го заявявам!
Това е направо страшно! — възразява клиентът на адвоката си, докато обсъждат цената.
Обвинението ми ще струва двойно повече от глобата.
Така е, господине — усмихва се адвокатът. — Но и нервите ви ще бъдат двойно по-малко!
Това е последната ми реалистична картина. Казва се „Празник на труда“.
Обаче… на нея се вижда, че всички просто стоят и се снимат.
Естествено — казах „реалистична“. В реалния живот празникът е, когато всички просто се снимат!
Това моторче Ваше ли е?
Частично.
Как така „частично“?!
Ами по документи е на жена ми, но аз го карам най-често. Синът ми го ползва, когато е „само за малко“, дъщеря ми го взима за мотопоходите — и ако някъде го закарам за ремонт, тогава моторът пак става мой.
Тогава, в онази лятна нощ — разказва секретарка на приятелка.
Моят шеф ме помоли да пазя служебна тайна!
И?!
Ама... той каза, че като се появи първият работен ден, всички да мълчат — защото Август „ще си тръгне“, а той ще го пише в отчета като „участие в проекти“.