Това, което най-много ми се иска всяка понеделник сутрин, е с топла усмивка да мина покрай работното си място!

Това, че след новогодишния банкет ме цепи главата и нищо не помня, почти се преживява. Но най-лошото е в работата — всички идват с онази загрижена физиономия и внимателно питат:

Той беше на 18, тя на 30.
Бяха сами. Той знаеше какво ще направи тя сега.
Тя се наведе леко над него, той започна да трепери целият.

Той беше толкова талантлив режисьор, че публиката не просто ставаше на крака—излизаше с оплаквания: „Г-н режисьор, не може ли следващия път да ни предупредите, че филмът ще ни огладни?“

Той беше юрист до мозъка на костите си, та отиде на любовна среща с признание, нотариално заверено.

Той сменяше работа толкова често, че никога не успяваше да си „вземе“ отпуск — на него все му го разписваха като работно време.

Той хубаво е фотограф, ама какво работи?

Той: – А вие какво работите?
Тя: – Счетоводител съм.
Той: – О, това трябва да е много интересно! Всички тези числа, отчети, дебит, кредит, касови ордери, фактури, справки, баланси, данъчни декларации… Знаете ли, аз нищо не разбирам от това…
Тя: – Нищо страшно… и аз като ви видя с длета и рендета, все едно гледам магия.

Току-що дипломиран млад актьор най-сетне получава първата си роля в театъра. Пиесата е „Асен, дето всички го помнят“. Понеже е още зелен и неопитен, директорът му казва да играе само едно: да влезе на сцената при пируващите боляри и да изкрещи новината.

Дошла премиерата. На сцената болярите са насядали, вдигат наздравици, пеят си, смях до сълзи. Изведнъж нашето момче се хвърля напред и с цяло гърло:

Боляри́те се стъписват, пребледняват, обръщат се към него и започват да го разпитват едновременно, едва дишайки:

А той, без да мигне:

Току-що завършил училище, младият помощник-капитан е назначен на подводница и попада под командването на стар, закален “морски вълк”. Още първия ден старият му намигва с едното око и отсича:

Морският вълк само клати глава, подсвирква и го повежда право към пералното.

Току-що назначен сервитьор:

Току-що се наканиш да поработиш малко и точно тогава някой пак ще дойде и ще те размърда от сън.

Толкова беше студено, че видях адвокат да си е пъхнал ръцете в собствените джобове…

Толкова го мързеше, че за да не се налага да става, започна да си ляга по-рано… само за да не си губи времето сутрин.

Толкова му се работеше като ВиК специалист в Германия, но не му стигаха едва 3 сантиметра…

Толкова си хубава, а работиш все едно си страшна.

Топла лятна вечер. От болницата излизат хирург и психиатър. С бавна походка двамата вървят към домовете си, вдишват с пълни гърди свежия въздух и се радват на природата.
Хирургът:

Психиатърът клати глава:

Точно моментът, в който трябва да напуснеш работа, е когато видиш шефа си да си търка билетчетата от националната лотария.

Трамваят рязко спира и един мъж инстинктивно хваща близката жена за ръката.

Треньор от делфинариум, като иска да похвали сина си, не казва “молодец” — почва да му хвърля храна на сигурно разстояние, щото да “плува към успеха”.