Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Професии
Синът на професионален покер играч се мъчи да разбере дали баща му го обича или не — всеки път, когато го прегръща, той казва: „Още една ръка…“ и гледа право в чиповете.
Професии
Синът:
Тате, ти нали си шофьор?
Бащата:
Да, вярно… Защо?
Ами спешно ми трябват 10 лева. Пусни ме “на поправка” най-бързо, моля те!
Професии
Сиромахов патентова нов бутон за клавиатура — с едно натискане клавишът не само пее, а и направо праща работата на шефа.
Професии
Системен администратор се учи да кара снегоход. Качва се, дава газ, вика „какво толкова“, минава по маршрута и… нито едно препятствие не удря. Инструкторът го гледа и вика:
Абе как така, как успя да не цапнеш нито веднъж?
Не знам — от моята страна всичко е наред. Снегоходът си върви… само че минава през „нещата“ от другата страна.
Професии
Системен администратор, поддържащ мрежата на общината, казва на колега:
Имам проблем… Само на никого не казвай. От любопитство си “подреждах” споделени папки от различни компютри. Представяш ли си — всеки си е пазил “архиви” за другите! Кметът има папка за заместника… Заместникът — за кмета… Един — в отпуска, в най-неочаквани пози… Другият — на служебен обяд, все едно е фотосесия.
И какво?! Да не те усетиха и да те уволнят?
Не…
Тогава забрави! Всички вече правят така. Страхуват се.
Да де… ама на всичките снимки е жена ми.
Професии
Системният администратор влиза в стаята на служителите на голяма фирма и ядосано казва:
Някой се е ровил където не трябва и е пуснал “маймунски код”. Питам кой го изтегли?
Една служителка го гледа и казва:
Не съм аз… Аз никога не си инсталирам “маймунски” — само си поддържам банановия пакет.
Професии
Ситият на гладния не е приятел — работодател му се пада!
Професии
Скандал в семейство биолози:
Кажи ми, ку*вар такъв, какво си правел с трите стажантки в лабораторията?
Какво да съм правил? Нищо не съм…
Лъжеш! А защо опитните зайци те гледат с такова уважение?
Професии
Скарали се двама мъже и започнали да се бият — не на живот, а на смърт. Накрая единият пада. Другият присяда до него, тресе го и почва да му оказва помощ, процеждайки през зъби:
Мамка му, задължителна етика!
Професии
Скачат десантчици. Всички скочили. Капитана:
Иванов, ти защо не скочи първи?
Да, господин капитан… Скочих първи, ама парашутът ми веднага реши, че ще се самоопредели — и се прибра обратно. Наложи се да се връщам, за да го намеря!
Професии
Скоро пенсия наближава, а един стар майстор с един млад помощник запушена отходна шахта чистят. Майсторът поема дълбоко дъх, навежда се и се мушва надолу в лай*ата. След малко изплува, издиша тежко, избърса очи и отсича:
Дай ключ 17.
Момчето подава. Майсторът пак се гмурнал, но след минута пак се показал, задъхан:
Бааах, тая смрад... дай ключ 15!
И пак изчезнал в дълбините на токсичната смес. Накрая ремонтът свършили. Майсторът се покашля, замълча за миг и мъдро посъветвал младока:
Хайде, учи се бързо, иначе цял живот ще си само тоя дето ключове подава.
Професии
Скулптор, който най-често работел по „класически“ женски фигури, имал си домашно ателие и всичко си вървяло по график. Един ден не се почувствал добре и казал на модела да не се бави с приготовленията — щял да й плати, без да се вдига много шум.
Само че в този момент му се доспало, искаше му се топло питие и тишина, а не поредната сутрешна „среща“ с мъглата в главата. Момичето любезно го почерпило с чай, двамата си побъбрили около час и художникът постепенно се пооправил.
Тъкмо си мислел, че ще мине спокойно, и чул как някой отключва входната врата.
О, стига! — изхрипял той и веднага шепнешком към модела:
Това е жена ми… Бързо, нагоре! Скрий всичко! И без да се обаждате… нали знаете, тя не търпи „извинения“!
Професии
Скучаещ пътник пита стюардесата:
Мила, а какво означава Б737-800-QZ/3?
Ами… Б737 е моделът на самолета, 800 — модификацията, а QZ е маршрутът.
Добре, а /3?
Три сме само ние… и още двама закъснели — ама те са “багажът” в този номер.
Професии
Скърцайки, сервитьорът се прегъва на операционната маса:
Ох, болиии… помогнете!
Порачакайте колегата ми да дойде — казва минаващият хирург. — Това не е моят стол… тоест, маса.
Професии
Слабо известен факт е, че на „Български пощи“ дължим доста открития — примерно синьото сирене, оцета и стафидите.
Професии
Слава богу, че не се ожених за аптекарка! Тия без рецепта нищо не отпускат…
Професии
Слави Трифонов си търси нова секретарка. Кандидатките ще минават през три теста: първо — да вдигнат телефона, второ — да налеят кафе, и трето… „Да не припаднат по време на предаване“ — защото после режисьорът пуска камерата, и вече не се връща назад.
Професии
Сладкар си търси продавачка за сладкарницата и отива при познат.
Абе, търся си продавачка.
Споко, аз ще ти намеря без проблем. Кажи каква я искаш — руса ли, чернокоса ли…
Абе… да е сладкарка, ама да не качва. Диабетичка…
Професии
След 15 години служба като свещеник в чест на отец Паскуале организирали прощална вечер. За кратка тържествена реч поканили много известен политик. Той обаче закъснял, а свещеникът решил да поразвлече паството, за да не се изнервят хората.
„Първото ми впечатление за енорията получих още от първата изповед, която изслушах тук — и си помислих, че архиепископът май е изпратил човека си на място, което не е съвсем за духовници.
Първият, когото изслушах, започна така: ‘Отче, аз… излъгах за ремонт на покрива.’ После добави, че е ‘забравил’ да върне заема, дето взел от приятеля си, а между другото и табелката пред къщата му била… купена, не направена. И като стана по-откровен, каза, че понякога и вечер ‘поправял’ работата на касата от близкия магазин — само да няма загуби… Накрая се хвърли на колене и призна, че е скрил истината дори от най-близките си.
Бях потресен. Но с времето свикнах — не всички бяха така. Запознах се с добри хора, с честни семейства, с истински отговорни енориаши. И така минаха 15 години от моята кариера — с надежда и с вяра, че може и да се поправят нещата…“
Точно тогава пристигнал политикът и започнал дългоочакваната си реч. Извинявайки се за закъснението, той казал:
„Никога няма да забравя този ден, когато се появи нашият нов свещеник. За мой огромен късмет първи ме пуснаха да говоря… и аз още тогава реших, че ще си спася честта, като… не се изповядвам на този човек до края на живота си!“
Професии
След 17 неуспешни интервюта за работа започнах да се чудя дали късметлийският ми анцуг наистина е късметлийски.