Свещеник към енориаш:

Енориашът шепнешком:

Свещеник пристигнал в едно малко село и попитал едно момче къде се намира църквата, където трябвало да изнесе проповед. Момчето го упътило подробно.
Свещеникът се усмихнал и казал:

Свидетел към обвиняемия:

Следователят:

Свири млад пианист. Всички са възхитени. На първия ред обаче седи един стар джепчия и си мърмори:

Свири млад пианист. Още на първия ред седне възрастен джебчия и си мърмори:

Свръхсекретен шпионин от САЩ му дотегнало и решил да се предаде на Русия. Отива в полицията.

Отива в КГБ при дежурния. Опашка. Чака. Най-сетне го викат.

Отива.

Отива.

Отива.

Отива, дъх няма, пак обявява:

Сега честен чиновник не е този, който не взема подкуп — а този, който взема подкуп и после, съвестно и в срок, ти изпълнява услугата… само дето я е обещал за следващия живот.

Седи виетнамец на скеле и пуши. Преминава майсторът, гледа го, че не работи, и го пита:

Минава след малко майсторът пак и гледа двама виетнамци седнали на земята, пушат.

Минава още малко майсторът и гледа целият екип виетнамци около дъската — седнали, пушат, мързелуват.

Седи един рибар на брега на язовира и цяла сутрин се мъчи — нищо не кълве. Дебел червей, тънка плувка, хляб, жито, дъно — все едно му се смеят на рибите. Пробва и накрая отчаяно: извадил едно шишенце с ракия от раницата, отпил си една-две да му олекне, и отново хвърлил въдицата.
По едно време — хоп! — удар, та се разтреперила пръчката. Извадил една таранка, огледал я и казал:

Пуснал таранката, пак сипал ракийка и направил същото, че да не се губи настроение. Но пуста страст — не щеш ли, хвърля още веднъж, и пак удар… после пак… и така — шарани един след друг, та живарникът почнал да се надува като барабан.
Събрал ги до горе и чак тогава се успокоил.
А в живарника две шарани си говорят:

Седи жена в крайпътно заведение и си мята салфетката без да бърза. Кротко си пие кафето. Влезли трима гангстери. Първият си изстрелял цигарата в чинията, вторият си изтупал обувките право в чашата, а третият изсипал содата на пода като за последно. Без да каже и дума, жената станала, грабнала чантата от стола и излязла:

Седи мъж в театъра. Изведнъж се обръща към седящия до него и промърморва ядосано:

Съседът пребледнява:

Мъжът пак се обръща към другия си съсед, отляво, със същия тон:

Другият кимва учудено:

Мъжът се отпуска назад, въздъхва и казва:

Седи психиатър в празния кабинет и казва:

Пациентът:

Психиатърът:

Седи психиатър сам в кабинета си и казва:

Седи си в ателието художник-абстракционист, нещо е тъжен. При него влиза негов приятел и го пита:

Седи си един композитор вкъщи. Няма работа, няма пари — само криза… И точно тогава телефонът звънва. Обажда му се приятел режисьор:

И гладният композитор направил музика — не каква да е: истински шедьовър, направо за „Оскар“. Пратил я на режисьора. Той го поздравил, благодарил му… и го поканил на премиерата.
Композиторът отива. Залата — празна. На балкона само една възрастна двойка, и двамата над осемдесет. „Ето — мисли си той, — драмата май свърши; какво ли ги вълнува — само старите.“
Сяда, лампите изгасват и започва филмът: на екрана — младеж в самозабрава, чука смаяна мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
После идва нова сцена — пак двойка, после — негри, куци, сакати… зайци даже — екранът не ги побира! И накрая притичва и кученце!!!
Първо всички „оправя“ то… после всички „оправят“ него… И точно тогава камерата показва сухото дърво: листото се откъсва, пада с бавен зигзаг върху мокрия асфалт — и звучи онази неземна музика. Започват надписите.
Светват лампите. Композиторът — червен, в шок, от срам. „Мамка му… режисьорът как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората за мен?!“
Става да си тръгва и вижда, че възрастната двойка изглежда в прединфарктно състояние и го гледат. Той не намира друго освен да им каже:

А те, със стъклени очи към празния екран, отвръщат:

Седи си един програмист в бара и при него идва една мацка:

Седи си на пазара продавачът Ванчо с магаре и виси табела: „Варено магаре — 12 000 лв.“
Минават хора, гледат го, чудят се и питат:

Седи чукча в лодка и мъти мрежите да лови риба. До него изплува американска подводница. На палубата излиза офицер и казва:

Чукчата поглежда, подсмърча и сочи с ръка:

Офицерът си записва посоката, дава команда:

Подводницата потъва и изчезва. Минава час и на същото място изплува руска подводница. От люка излиза друг офицер:

Чукчата се замисля и отговаря:

Офицерът изрева:

Седнахме в кръчмата, поръчахме си, настанихме се и чакахме… чакахме… докато стана странно – нищо. Накрая извикахме сервитьорката, а тя:

Седя на кафе с един пич и той вика: Да си отгатваме хобитата! — Ами моето започва с „Ф“ и свършва на „Т“, казвам аз. — ФОТБОЛ? — Фотография, отговарям. — Аха… а твоето? — Започва с „П“ и свършва на „О“… аз мълча и той вика: Моето е ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ПЛЮЕНЕ, а това, което ти се въртеше на езика ми беше просто обяснение.