Репортер интервюира минувач:

Репортер интервюира нова филмова звезда:

Ресторант край морето. На масата идва сервитьорът и му подхвърлят 10 евро с думите:

Сервитьорът прибира парите в джоба и шепне:

Ресторант на морето. На масата сервитьорът идва и му подават 20 лева с молба да ги посъветва за менюто.
Той си прибира банкнотата в джоба и тихо шепне:

Ресторант по Черноморието. На масата влиза сервитьорът, а те му подават 10 евро и казват: „Посъветвайте ни“, като сочат менюто.
Сервитьорът прибира банкнотата в джоба и тихичко отвръща:

Ресторант „Кармата“.
Вътре няма меню — само касова бележка.
Поръчваш си каквото искаш… и после кармата си прави сметката.

Ресторант. Пиян влиза, оглежда се и се настанява на единствената свободна маса.
Келнерът бързо се приближава:

Ресторант. Служебен банкет. Една дама казва на друга:

Реформите в образованието в България ще приключат, когато министърът на образованието започне да пише вярно—защото до тогава всеки учебен план се „коригира“ на слух.

Решил един да се измайтапи в аптеката:

Решила една жена да си направи камина и извикала майстор. Той дошъл с тухли, цимент, глина — и докато работел, тя почнала да се оплаква:

На другия ден майсторът се върнал да довършва работата и заварил подредена маса, мезета и питиета — всичко готово, а тя сияела.

Решила една жена да си направи огнище. Викнала майстор. Дошъл човекът, донесъл тухли и цимент, и глина — и докато работи, почнали приказки.
Жената се оплакала:

Майсторът се замислил:

Жената въздъхнала:

Майсторът кимнал:

На другия ден майсторът пак дошъл да довърши огнището и заварил дома като за празник — маса с мезета, питиета, стопанката усмихната.

Жената го погледнала сияеща:

Майсторът се усмихнал:

Решили на онзи свят да построят мост между рая и ада. Половината работници — за рая, другата половина — за ада. След месец идва комисия да проверява.
Гледат от страната на ада: мостът — вдигнат, готов, лъщи. А от рая… няма нищо.
Питат администраторите:

А в рая спокойно им отвръщат:

Решили няколко от по-известните учени в Рая да поиграят на криеница. Закрил си очите Айнщайн и започнал да брои до 50. Всички се разбягали, с изключение на Дарвин, който вместо да се крие, нарисувал на земята най-обикновено дърво и застанал точно „под него“ — сякаш е част от пейзажа.
Когато Айнщайн си отворил очите, видял Дарвин да стои срещу него.

Дарвин отказал и казал, че всъщност не е Дарвин.
Събрали се всички да го вразумят, но той продължил да твърди, че не е Дарвин.

Дарвин спокойно обяснил:

Решили няколко от по-известните учени в Рая да поиграят на криеница. Скрил си очите Фарадей и започнал да брои до 100. Всички се разбягали, с изключение на Максуел — той просто нарисувал около себе си електрическо поле: една крушка, един проводник и една клетка, и застанал вътре сякаш това е „къщичката“ за играчи.
Когато Фарадей си отворил очите, видял Максуел да стои срещу него.

Максуел обаче веднага възразил:

Събрали се всички да го вразумят, но той продължил:

Максуел се усмихнал:

И заключил доволно:

Реших да бъда позитивна. Още от сутринта се усмихвам на всеки, когото видя… Шефът ми каза, че ако пак дойда така на работа, ще ме уволни.

Реших да вляза в ролята на художник… Цяла седмица съм без пукната пара и само пия.

Реших да се поглезя и отидох при бръснар да ме избръсне. Той ме помоли да си сложа в устата едно дървено топче, за да ми изкара по-лесно бузите.

Реших да си допиша в CV-то в графа „допълнителни умения“: „работа без съвест“. Да можеше да видите какви предложения почнах да получавам… всички „спешно“ търсеха човек за поддържане на връзката „само за едно съобщение“.

Реших да стана барабанист в духова музика — там всички си духат, а аз си удрям по барабаните.