Работата на програмиста и на шамана си прилича много: и двамата си мърморят неразбираеми заклинания, правят странни движения и после трудно обясняват как точно става магията… но пък в племето и двамата взимат най-високата заплата.

Работата направи от човека маймуна… а от маймуната — зомби — щом му пуснат “още само един отчет”.

Работата не е заек да избяга… Затова, проклетия, трябва да я свършиш цялата сам — и после пак да си виновен, че не е свършена по-рано.

Работата не е проблем — и робите са работили. Проблемът е единствено в заплащането.

Работата не ми е от любимите, но… някъде пак трябва да се ходи сутрин.

Работен ден, офис. Почукване на вратата при секретарката.

Работех в кланица — там ни раздаваха месо. После работих във винпром — там пък ни наляха алкохол. Сега си търся работа в банка… че май е време и там да раздават нещо.

Работех на рецепция в хотел и един ден телефонът иззвъня. Вдигнах и от другата страна чух някакви странни звуци:

Аз веднага отвърнах:

На следващия ден ме уволниха, а после разбрах, че жената е искала просто два чая за стая номер две.

Работи един заварчик. При него влиза клиент и казва:

Работи си една жена в банка. По принцип трябва на клиентите да им се усмихва – това е част от „корпоративния дух“.
Само че след време пристига вътрешна заповед: забранява се усмивката. Вместо това се изисква „нежен, неангажиращ и неутрален“ израз на лицето.
Оказало се, че ръководството преразгледало правилата след жалба на клиентка, която написала: „Касиерката се усмихваше много мило и така сякаш ми казваше, че ми дава… най-малката възможна заплата.“

Работиш, за да си изплатиш заема за колата, която си взел, за да ходиш на работа. Страхотна идея!

Работник в почивка. Запалва цигара, гледа надписа на кутията „Пушенето вреди на здравето“ и се възмущава:

Работник в почивка. Пали цигара, гледа надписа на кутията: „ВАС предупреждаваме, че цигарите са опасни за вашето здраве“ — и се възмущава:

Работник и работодател:

Работник от строежа, тръгнал към Семинарията, настигнал и смазал един охлюв с крак.

Работник отива за първи път на работа в нов цех. На другия ден се прибира цял обнажен и ядосан. Жена му го пита:

Работник се мести на работа в нов завод. На другия ден се прибира целият изморен и ядосан. Жена му го пита:

Работник се оплаква на техническия ръководител:

Работникът към шефа:

Шефът:

Работните съботи са като старите ленински съботници — всички ги търпят от навик, никой не ги обича. И минават по същия начин: едно „давай, да свършим нещо“, две-три ръждясали лопати, и по обяд—хоп, всички са вече „здраво изморени“ и са се прибрали.