При шефа на цирка влиза една жена — дребна, с очила, направо като „божа кравичка“.
Подава му се и казва:

Шефът се разсмял:

Жената без грам паника влиза в клетката, вдишва дълбоко и изрева оглушително:

Тигрите мигом застинали от изненада — а един дори направо се напикал.
Ошеметеният директор я поглежда:

При шивача:

При шивача:

Приближаваме границата с България. Ако някой носи оръжие, наркотици или каквито и да било забранени предмети — да си приготви по 200 лева. Не за рушвет, бе… за адвокат.

Привечер синоптиците обещават притъмняване…
И познай къде го посрещнахме — в кафенето.

Привечер, лек полъх и тиха музика от радиото. След малко мелодията заглъхва и се чува шепот от студиото:

После водещият с нормален глас:

Привиква шефът работник и му вика:

Придворният гадател отива при краля и казва:

Кралят го изритал като парцал и го пратил в тъмницата. На другата сутрин обаче кралицата наистина „изчезнала“. Като чул за това, кралят побеснял и извикал гадателя, накарал го да коленичи и опрял сабя в шията му:

Гадателят трепнал и отвърнал:

Прием в Холивуд. Един от гостите решава да се похвали с “поредния си успех” и набива в разговор:

Прием в Холивуд. На един от гостите му представят поредния съпруг на известна звезда и той гордо се усмихва:

А някой веднага пита:

Примерен психотест за кондуктори.
Първи въпрос: „Здравейте, добре ли сте?”
Отговор: „Не… някой ми е скъсал схемата и сега хлопа моторът.”
Втори въпрос: „Как прекарвате свободното си време?”
Отговор: „Обичам да преглеждам билети… и да им търся кусури до последната минута.”
Трети въпрос: „Какво най-много обичате да ядете?”
Отговор: „Пари в брой, без разписка. И студена нервност.”
Четвърти въпрос: „Поддържате ли си личните вещи?”
Отговор: „Грижливо. Стягам си касата, мачкам си жилетката и после я слагам обратно — да не ме обвинят, че съм изглеждал изрядно.”
Пети въпрос: „Защо искате да работите точно при нас?”
Отговор: „Защото тук поне всички знаят, че няма да ме търпят… и пак ме искат да съм последната неприятност.”
Ставаш. Следващият кандидат.

Принципите на тестера:
Тестерите не търсят офис, за да си търсят хора. Търсят да търсят бъгове.
Вярваме в Бог. Останалото го тестваме до последната запетайка.
Тестерите не “чупят” софтуер — те само му причиняват официално осъзнаване, че е счупен.
Тестерите винаги отиват в рая — първо са минали през преходната ада на QA тук.
Ние не правим проблеми — ние просто ви показваме къде точно си ги криете.
Бъгът не е бъг, ако не сте го видели: иначе имам и други, по-любими.
Ако всичко работи, значи не сте го тормозили достатъчно.
Добрият тестер има сърце на програмист… и термос с кафе на бюрото.
Тестерите не обичат да чупят нещата — те обичат да разрушат илюзията, че “в това няма как да има проблем”.
Винаги има още един бъг — просто чака реда си, като опашка за обяд.
Нашата работа е да ви кажем, че вашето “отроче” изглежда зле.
“Да тестваш или не — туй не е въпрос!”

Прислужник пита мъж:

Прислужница подава молба за повишение на заплатата. Собственичката я извиква и я разпитва:

Собственичката пребледнява:

Пристига кандидат за работа в автосалон. Шефът го гледа и вика:

Кандидатът кимва:

Шефът се намръщи:

Кандидатът се усмихва:

Пристига писмо в Министерството на здравеопазването:
„Здравейте, милички!
Нашият баба получи пристъп, така че ние звъннахме на спешното. Дойде лекар — пиян като кирка. Първо се загуби в коридора, после стъпи на везната, тя подскочи и го прати право върху торбата с картофи. От картофите се окъпа, разпени се, направи една физиономия на лампата, после реши, че е време за преглед на канарчето.
Чак тогава разбра, че баба не е канарче, вдигна й температурата с телефона си (ама на обратно) и започна да ни обяснява диагноза през смях. Накрая се изпонапсува на дивана, прибра „инструментите“ в джоба на баща ми, огледа се в огледалото и излезе гордо.
А баба се разсмя толкова силно, че пристъпът й изчезна — направо си замина като него.
Благодаря ви за нашите лекари!“

Пристига посетител в лудницата и гледа — всичките луди обикалят из коридорите с по едно кормило в ръка и вият като коли: „врр-врр, жжж!“
Отива при главния лекар в кабинета и го пита:

Главният лекар вади едно кормило от чекмеджето и казва:

Пристига японска делегация от Сузуки в Русия по покана на АвтоВАЗ. Срещнали се директорите:

Японецът се усмихнал и добавил:

Руснакът се замислил: „Ако кажа, че имаме двеста конструктора, ще стане подозрително… По-добре седем.“

На следващия ден японецът е с подпухнали очи:

Пристигам на оперативка. Всички седим и мълчим, чакаме шефа. Връхлита той – бесен, зачервен, като гръмнал сигнал в 3 през нощта…

Шефът направо озверява:

Става Джумбата:

Шефът:

Джумбата:

Шефът:

Джумбата, кима:

Поглежда шефа и изведнъж замръзва, сякаш си припомня нещо гадно:

Шефът (с презрение):

Джумбата:

Шефът се изкривява:

Джумбата:

В залата вече всички превиват от смях. Шефът обаче не дава:

Джумбата:

Тук всички почваме да хълцаме от смях.

Шефът:

Шефът вече трепери от ярост, а ние — от смях.

Джумбата:

В този момент всички паднахме на столовете. Дори шефът замълча, сякаш някой му спря касетата.

Шефът се задавя:

Джумбата:

Настъпва истерия. Изскачат ми сълзи от смях.
Шефът, накрая, тихо:

Пристигнах на работа, за да се работи… не за да отговарям на тъпи въпроси от сорта: „Защо си пиян?“ и „Защо си заспал тук?“