На сечището довели нов шофьор. Гледат го другите шофьори — един такъв дребничък, слабичък… Чудят се какво да го правят. Дали да го пращат да разнася гориво. Понеже наливали, каквото наливали — налели му в резервоара и го пуснали да си кара с цистерната… към обяд. Новия го оставили на паркинга. Връщат се след обяд и гледат — половината складова база опразнена!
С изумление го питат:

На симпозиум на балканските историци се разгорял спор кое племе е по-старо — даците или траките. Доцентът си нагласил очилата и отсекъл:

На симпозиум на гинеколози на трибуната излиза председателят и започва речта:

На служебен банкет жената на един служител се приближава към солиден мъж и любезно го пита:

На служебния банкет преди Нова година, думата взима шефът и казва:

На среща на любители дресьори на гълъби един развълнуван любител разправя:

На стар бизнесмен разказват за младата му жена:

Опитният бизнесмен само въздъхва:

На строеж работниците се карат:

На строеж чакат инспекция. Шефът събира работниците и им казва:

Комисията обикаля обекта и изведнъж една стена се срутва. Бай Пешо поглежда часовника и отсича:

На строежа идва инспекция. Шефът събира работниците и им казва:

Комисията обикаля обекта и внезапно една стена се срутва. Бай Пешо поглежда часовника и възкликва:

На строежа:

На строителната площадка бригадирът виква на работниците:

На строителната площадка бригадирът се обръща към работниците:

На строителната площадка свършва работният ден. Кранистът решава да си отдъхне направо в кабината — нали е топло, нали е удобно. Сядаш си, почиваш си: „сто грама… после двеста… още двеста… и пак сто…“
Тъй му се приисква да не става никога, че даже заспива, без да слиза.
В осем сутринта, слизането долу за чиста вода било почти равносилно на самоубийство. Той гледа от кабината, вижда пазача и му се развиква:

Гърлото му е пресъхнало — глас няма. Но пазачът го забелязва и започва да му „говори“ на пантомима:
кранистът прави жест, че някой да отиде — шепне „Отиди“; пазачът кимва.
после: „Купи“ — пак кимва.
после показва „две“ — „Две“, и пак кимва.
сочи към бутилки — „Бутилки“, пак кимва.
духа като че ли бира — „Бира“, пак кимва.
накрая си пипа гърлото и шепне „Да разквася“ — пазачът кимва, после затваря очи с две ръце, открива ги и го гледа въпросително.
Кранистът полудява, слиза от крана и се нахвърля отгоре му:

Пазачът:

На строителния обект пристига главният инженер и какво да види — една шахта, пет метра широка… петдесет метра дълбока… вътре стълби… а на дъното — свети прожектор.

Инженерът грабва чертежите, обръща листа на обратно (на 180 градуса) и избухва:

На стюардесите им върви повече — при тях мъжете не искат да седят “където им е удобно”, а направо се подреждат по класи: първа класа за очите, бизнес класа за усмивката и икономична — само ако има свободно място.

На стюардесите им е лесно — всички мъже са разделени по класа…

На сутринта след първата брачна нощ учителката по литература накара мъжа си пак да го повтори — но този път, ако може, по-изразително…

На сцената в цирка конферансиецът се изправя и обявява:

От публиката се чува глас:

Конферансието само замълчава. Малко по-късно пак:

Същият глас веднага:

Пак тишина от конферанса. След миг:

Публиката изведнъж гръмва със същото:

На събранието предложиха следния дневен ред:
1. Счетоводителят Петров да подаде отчет за причините, поради които директорът не е виновен.
2. Сбогуване с директора, защото най-накрая се събраха достатъчно доказателства.