смях по поръчка
Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Професии
Мисля, че е политически некоректно да ме наричат мързелив. По-скоро ми приляга: „Човек с ограничено желание да работи.“
Професии
Мисля, че като се върнем в офиса, най-добре е най-отначало да позволим на служителите да идват по пижама. Така ще има плавен преход, но и няма да се лъжем — трудно ще си влезем в дрехите.
Професии
Мисля, че като умра, сигурно ще стана в 7:00 по навик—от гроба ще се надигна, ще си взема душ и ще отида на работа.
Професии
Мисъл от живота:
Шефът не е винаги прав, но пък винаги си остава шеф!
Професии
Митничар влиза на проверка в автобуса и пита:
Цигари, алкохол, наркотици, оръжие?
Пътникът от последните седалки спокойно отвръща:
За мен две бири са напълно достатъчни, ако обичате!
Професии
Митничари на смяна. Преминава колоездач и отпред на багажника му стърчи стек „Марлборо“. Митничарите го гледат, ядосват се и:
Мамка му, контрабандист! Да го спрем!
Е, нямате право за един стек — за лична употреба е, казват.
На другия ден пак:
Мамка му, дай да го глобим!
Не може — за един стек не стига.
И така ден след ден… накрая им омръзва и го спират:
Хайде, ще ти дадем нашия камион: прекарай си ги всичките цигари! Няма да те глобяваме — само да ни се махнеш от главата.
Късно е, момчета — аз вече си прекарах всичките велосипеди.
Професии
Мишка е животно — пътят му е постлан с изпаднали в безсъзнание мъже, защото всички са си помислили, че е сладкарница.
Професии
Мишо, ти що си нарекъл бръснарницата си „Ван Гог“?
Професии
Млад адвокат казва на клиента си:
Това ми е първото дело и честно казано е жизнено важно да ви измъкна с оправдателна присъда.
Как?
Сигурно има само един начин… да се събудите и да си признаете, че точно вие сте били този, който „само по погрешка“ е взел гривната от витрината.
Професии
Млад адвокат към баща си, също адвокат:
Можеш да се гордееш с мене! Приключих делото, което ти влачи повече от 20 години!
Каква работа… Как можа?! Аз с това дело те отгледах, а ти за два месеца да го приключиш! Сега как ще ми върне съдът славата за “дългогодишната борба”?
Професии
Млад адвокат пледира:
Господин съдия, самият факт, че клиентът ми дойде при мен да го защитавам, доказва, че е вменяем!
Защото човек, който е вменяем, не би си губил времето при адвокат, ако нямаше нужда!
Професии
Млад адвокат пледира:
Уважаеми господин съдия, самото обстоятелство, че клиентът ми е потърсил именно мен за защита, е неопровержимо доказателство, че е невменяем!
Професии
Млад адвокат се обръща към съдията:
Уважаеми господин съдия, самото обстоятелство, че моят клиент е поискал защита именно от мен, е достатъчно доказателство, че е невменяем!
Професии
Млад адвокат тича щастливо при баща си (и той адвокат):
Татко, татко, спечелих онова дело, дето ти цял живот не успя!
Глупак, аз цял живот си гледах работата — това дело ми беше хлябът.
Професии
Млад адвокат, току-що отворил кантората си, дълго време нямал нито един клиент. Най-сетне секретарката му звъннала, че някакъв господин го търси. Адвокатът наредил да го пуснат при него след пет минути, уж да не го чака веднага.
Когато петте минути изтекли и господинът влязъл в кабинета, адвокатът вдигнал телефона и започнал да се прави на зает, разговаряйки делово:
Господин генерале, не мога да се ангажирам по-малко от 5 000 долара… В подобни случаи вземам около 8 000, но за Вас мога да направя отстъпка.
След като приключил разговора, той попитал влезлия:
И така, по какъв въпрос сте дошли?
Аз съм от местната телекомуникационна компания. Получихме сигнал, че телефонът ви е развален! — казал човекът.
Професии
Млад актьор за първи път получава главна роля и отива притеснен при по-опитен колега.
Кажете ми честно… В първото действие трябва ли да играя „уверено“ или „емоционално“?
Нищо сложно, момче — казва старият актьор. — Отиваш до бюфета, взимаш си две-три чаши ракия (каквото ти падне като смелост) и после само играеш човека, който се чувства като цар.
Младият кимва.
Добре… А във второто действие?
А във второто… — замисля се колегата, — трябва да си 100% трезвен.
Аха… значи пак от бюфета, но по-бавно?
Не! Там вече не става с пиене… Там вече е нужен истински талант.
Професии
Млад актьор най-после получава роля, в която трябва да произнесе реплика: „Цибренко, подай ми ножа“. Приятелите му веднага му викат:
Няма начин да не кажеш „ЦибрЕнко“!
На другия ден на представлението той го каза гордо и ясно:
„Цибренко…“
Погледна победоносно приятелите си отпред и довърши репликата с пълен глас:
„…подай ми *ножа*!“
Професии
Млад актьор получава първата си роля и казва на баща си:
Тати, ще играя шеф, който вече 30 години не си признава, че греши!
Бащата:
Е, не е зле за старт. Другия път могат да ти дадат роля и с повече реплики — да му се налага да го повтаря пред хората!
Професии
Млад английски адвокат цели три години си прекарвал отпуските в една малка странноприемница дълбоко в провинцията. Този път дори се залюбил със дъщерята на домакина и, развълнуван, решил отново да се върне, та да очаква новите „вълшебни дни“. Тъкмо се изкачвал с куфара по стълбите, когато изведнъж онемял—на площадката го чакали: любимата му Хелън и невръстното й дете в ръце.
Хелън, защо не ми писа, когато разбра, че си бременна? Щях веднага да дойда. Щяхме да се оженим, а детето да носи моето име!
Знаеш ли… — промълвило момичето. — Когато близките ми научиха за положението, цяла нощ си приказвахме до сутринта и накрая решихме, че е по-добре да има в рода ни копеле, отколкото адвокат!
Професии
Млад аптекар отишъл да се обучава при друг, по-възрастен. Наложило се, обаче стария аптекар да излезе по работа. За да няма бели, заръчал на младока да обслужва само най-леките случаи и излязъл.
Върнал се след няколко часа и попитал заместника си:
Е, как мина работния ден?
Нормално — казал ученикът. — Имах трима човека: един с хрема, един с стомашно разстройство и един с… страхотно главоболие.
Старият аптекар се олюлял леко и попитал заинтересовано:
И ти какво им даде?
На тримата им дадох аспирин — отговорил младият с гордост.
Аспирин на всички? — изненадал се ветерана. — Това са съвсем различни оплаквания!
Да, ама ги оправих моментално — рекъл ученикът.
Как така, как така? — натиснал старият.
Ама нали… — започнал младият. — Този с хремата кихна два пъти, засмя се и каза: „Ай, вече не ме боли носът!“
Добре де… а стомашното?
Седя малко, пое си въздух… и точно тогава му се обади коремът. После стана, поклати глава и каза: „Ей, вече ми олекна…“
Старият аптекар станал още по-настойчив:
А последния с главоболието?
Него също излекувах! — възкликнал младият. — Ей го там… седи на стола пред магазина, държи се за челото и не смеe да каже нищо. Даже не посмява да се оплаква… страх го е, че пак ще му дадат аспирин!
Всички категории →