Меко казано децата въобще не са във възторг, че ваканцията свърши — пак девет месеца училище, пак уроци, пак домашни, пак родители да “чекнат” отсъствията и да се “червят” по родителски срещи.
Учителите пък се радват… най-вече на това, че ще си вземат заплатата, да не им свършват нервите с поредните пуберски изпълнения.
Правителство и общини — изобщо не ги интересува, кой ще ходи, кой ще учи и кой ще плаща…
Въпрос: Тогава какъв ли празник е “Първи септември”?

Мексикански бандит минавал границата и обирал банки в Тексас. Накрая един находчив граничар го настигнал и го довел до бар край Рио Гранде. Опънал пистолет към главата му и изсъскал:

Бандитът не разбирал английски, а граничарят — испански, но точно тогава в бара се оказал адвокат, който владеел и двата езика и се навил да превежда. Уплашеният бандит дал отговор, че плячката била заровена под един дъб зад бара.

Адвокатът превел:

Мендел разказва на приятеля си какъв порядък е въвел в офиса — хората идват навреме, никой не си позволява да закъснява и всички го слушат с уважение.
Точно тогава се отваря вратата и влиза чистачката:

Мендел се усмихва доволно:

Менделеев дълго спорил с жена си кой къде да седи. Той упорито твърдял: „Най-отпред трябва да е водородът — оттам му е мястото в таблицата!“ А тя му отвърнала: „Добре, ама и ти си елемент… просто при теб реакцията става по-късно!“

Мениджър в търговска фирма вече готов да отпрати поръчка на клиент, но забелязва, че клиентът още не се е разплатил за предишната доставка. Обажда се:

Клиентът въздъхва:

Мениджър на голяма компания отишъл в гората за гъби. Паркирал колата, отишъл дълбоко, ходил с часове и накрая усетил, че е минал в съвсем друга посока. Опитал да се върне — няма начин, не може да намери пътя обратно към колата.
Стигнал до река, седнал на един пън под висок бор да си поеме въздух. Тъкмо се отпуснал и изведнъж се появил друг гъбар.
Мениджърът го погледнал и попитал:

Другият го огледал внимателно и рекъл:

Мениджър се прибира от работа в много лошо настроение. Жена му го пита:

Мениджърът се прибира в късния час и е видимо настръхнал. Жена му го гледа и казва:

Мерилин Монро стана рекламно лице на Max Factor. Ето ти доказателство — дори след смъртта си хората намират работа… а ти, май, и вживе не си кандидатствал.

Месецът се дели на две части: „Към заплата“ и „Преди заплата“. „Към заплата“ е самият ден, когато идва заплатата, а всички следващи дни нататък вече са: „Преди заплата!“

Местих дивана един метър наляво, защото там има контакт. После в автобиографията си добавих:

Метеорологичните цветни кодове са измислени от мъж. Иначе щяха да ги кръстят „праскова“, „корал“ и „пепел от рози“, за да знаеш кога е време да си сложиш серума… и да не излизаш.

Метеорологичният център търси служители със ставни заболявания — при тях времето се “раздвижва” само като се събудят.

Метеорологът закъснява за прогнозата. Извинява се на зрителите:

Метеоролози от Карибския басейн хванаха зараждането на ураган с такава сила, че дори барометърът се отказа от работа. Още по-шокиращо беше, че това става извън сезона — все едно природата е решила да си направи извънредно съобщение. Само че учените нямали представа за „ефекта пеперуда“. Нямаше как да знаят, че бурята всъщност е породена от една дребна кихавица на Бойко Борисов — такава, че от БГ стигна чак до Карибите.

Метро, час пик. В тълпата внезапно се разкрещява един мъж:

И мигом отстрани се провиква една дебела жена — промъква се, сграбчва младежа за топките и ги стиска като за последно. От гърлото му изхвръкват пет лева и бедният младеж изрева:

Бащата, почтително:

Метро, час пик. В тълпата един мъж крещи:

И точно тогава от купето се провира дебела лелка — хваща младежа за топките и ги стиска безмилостно. От устата му изхвърчат пет левчета и той изпищява:

Бащата, с респект:

Метро, час пик. В тълпата крещи един мъж:

От тълпата се изнизва една слаба лелка, хваща младежа под мишниците и започва да го разклаща страшно! От гърлото му излитат двайсет лева и ревът му:

Бащата, като пребледнял, с уважение:

Метро, час пик. В тълпата се разнася гласът на един мъж:

Сред хората изневиделица се промъква една дебела лелка, сграбчва младежа право за топките и яко ги стисва. От гърлото му изхвръкват пет лева и последва писък:

Бащата, стреснато възхитен:

Мечтайте умно! Като бяхме малки, съседските момчета си представяха как стават космонавти, а аз — че карам сметосъбирач… Е, днес аз съм в „Чистотата“ и си върша работата, а те си останаха неудачници!