Е*ахти държавата… - си мърмореше леля Милка, докато си изтърсваше остатъците от вечерята през терасата на седмия етаж, все едно боклукът ще си намери по-подходящ дом сам.
Точно в същия момент чичо Гошо паркираше и с отвратено лице свали прозореца:
Да е*а и законите! Цял ден работя за 700 лева, а като ми дойде ред… всички права си ги мерят с часовник, а заплатата с лопата!
На първия етаж малката Даниела драматично убеждаваше майка си:
Мамо, учителката пак ме хвана, че ровя в телефона по време на часа! Вика „предупреждение“, взе тетрадката, каза да я чакам на дъската… и накрая ми сложи тройка!
Майка ѝ кипеше от яд и вече си представяше утрешното „влизаме в училището с аргументи“ — да поговори с директорката, с учителката, с когото трябва, щото нали те са хора с принципи… А бащата, разбира се, щеше да пристигне и с „официален тон“, за да покаже кой е главният родител.
На втория пък Иванчо тъкмо пиеше бира с приятели в градинката. Говореше с онази увереност, че все едно знае точната причина за всичко:
И точно тогава стана от пейката, погледна внимателно кошчето, ритна го като вражески каска и… то се преобърна. Иванчо се ухили като победител и подвикна:
После, бавно залитайки обратно към блока, си каза, че вечерята сигурно ще е добра — нали все пак майка му „винаги се оправя“, като хвърля всичко на правилното място… през терасата.