Купих си препарат срещу миризми, уж е много силен.
Е, супер.
Да, ще видя сега дали ще има ефект… като напръскам под леглото.
Къде беше вчера?
При един приятел. Сглобявахме мебели.
И?
Кое „и“?
Кой кого?
Никой никого! Казвам ти — сглобявахме мебели!
Къде е апендиксът на жената?
Щом влезеш — в ляво!
Къде отиваш?
До кухнята.
За голямо ядене или за малко?
За средно…
Как така?
Имам нужда от нещо „направо както трябва“, ама без да прекалявам — разстроено ми е менюто.
Къде се изкълчи глезенът?
В кухнята вкъщи.
Как така?
Ами слязох сутринта бос по плочките, забързах се, и си казах: „Ще я сготвя бързо, няма да стане…“ И като се обърнах да взема подправките, стъпих накриво — и просто… прас!
От какво ядосване е било?
От това, че извиках жена ми: „Мими, хайде да вечеряме!“ — а тя тъкмо беше измила пода.
Къде се намира Ямбол?
На хвърлей от Бургас — само дето гълта думата „хвърлей“ и става дълго пътуване!
Къде си изкара 4-те почивни дни?
В офиса… ама в „режим на почивка“ — с лаптоп в ръка, по едно кафе на час и нито една задача не свършена.
Къде си ходила?
На прегледи.
Къде ти ги правят?
В поликлиниката.
Е, така е… аз като нямам връзки, ми ги правят в мазето.
Къде съм?
В рая, Бай Гошо, в рая.
Слава на Бога. А за яденето вярно ли е?
Да, Бай Гошо, вярно е.
Слава на Бога. А защо имам стомах и...?!
Разбираш ли, Бай Гошо — яденето не стига.
Къде ти беше изкълчена ръката?
В собствената кухня?
Че как така?
Ами ей така: влизам, прегръщам я и казвам: „Скъпа, искаш ли да хапнем нещо?“
Тя се обръща и вместо „да“ ми прасва един юмрук в ръката точно в посоката на дръжката на тигана.
Винаги ли реагира така?
Не… само когато и объркам името.
Към колко ще дойде пратката?
Не мога да Ви кажа точно!
Кажете ми грубо тогава!
Не мога да Ви кажа точно… ама като пристигне — ще е *чак с късмет*, братко нещастен…
Късметлия е Пешо, толкова готина жена има! — мислеше си Кольо, гледайки към тавана, докато Пешо му обяснява къде са ключовете за климатика.
К’во правиш?
Ми, търся си късмета.
Пууу, добре че знам, че си от Бургас… иначе щях да си помисля, че се гмуркаш за пари по дъното!
К’во става, братчед, що си нацупил муцуната така?
Вчера с жената ходихме в мола и срещнахме един маниак.
Сек*суален ли беше? Бах мааму!
Тц. По-лошо…
?!
Кредитен…
К’во става?
Брат, бившата ми току-що ми пусна снимка, на която тя и новият ѝ правят „последни договорки“.
И ти какво направи?
Отговорих: „О, чудесно! Само да я прати на мама за подпис.“
К’во стана вчера?
Ами, какво… ти се напи безпаметно и се изложи пред леля си.
У, да му се не види…
Да, да, точно това направи в кухнята и тя после те изгони.
У, да го вземе дано…
Е, тая работа я свърших аз. От утре пак ти си на гости…
Лельо Цецке, лельо Цецке, Митко ближе боза!
Митко, не ближи много, след малко ще пием—айде, стига толкова!
Лельо, ти защо нямаш деца? — пита малко момиченце.
Защото щъркелът не ми е донесъл. — отговаря лелята.
А пробвала ли си да си се разплескаш с някого? — невинно попитало детето!
Ленче, искаш ли да си правим нещо?
Не, мимето ми каза, че много си “добър”!
Хайде бе, мимето те баламосва!
Щом толкова го твърди, мога и аз да се погрижа — ако искаш, ще ти направя и жест с ръка, да ти е по-лесно!