Мръсни
Мъж и жена седят във влака. Мъжът решава да се поразходи с ръка към „курса на любовта“… и я плъзва към крака ѝ. Жената го поглежда и му удря леко пръстите — не чак грубо, но ясно.
След малко мъжът пак си казва: „Айде, да видим втори шанс.“ Пуска ръка — пак същото: леко пляс, пак „не“.
Той се примирява. След около петнайсет минути жената се изправя да гледа през прозореца. Мъжът се изправя зад нея, пуска ръка пак — и още една — после съвсем решително. Тя спира да го „коригира“, защото очевидно вече е забравила, че има ръце… или поне да ги използва.
Той свършва, връща се на мястото си, изчиства се, както може, и съвсем учтиво пита:
Ама нали… когато ви пипах отпред, вие ме шамарехте по ръката, а когато бях зад вас — направо нещо си мислих, че сте… по-добре настроена. Как така?
Жената се обръща спокойно и казва: