Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Мръсни
Двама „новобранци“ се запознали с нормален младеж. В един момент му казали:
Ей, дай да пробваме нещо… Само от един път не ставаш такъв.
Добре — отвърнал младежът.
И го „опънали“ веднага.
След два дни ги срещат пак случайно и пак го наканили:
Дай, пак да пробваме… От два пъти няма как да станеш като нас!
Добре — казал младежът.
И пак го „опънали“.
След седмица пак се срещат и този път младежът ги погледнал и попитал:
Пичове, кажете честно… от три пъти вече става ли се „лошо влияние“ или още е само тренировка?
Мръсни
Двама:
Представи си, взимат Кольо в балета!
Как тъй? Нали е… такива не взимат.
Взимат, взимат… хореографът е луд по него.
Мръсни
Двамата са семейство близо 10 години. Иванчо се издува на дивана, Марийка “зарязва” кухнята и направо започва да готви за истината — толкова вкусно, че и котката само яде, спи и става по-кръгла.
Иванчо заповядва:
От утре режим! Всяка сутрин ставаме и в 7:00 започваме разходка по 10 км!
На другия ден Иванчо става пръв и почва да буди Марийка.
Ставай, Марийке! Десет километра!
Не ща… спи ми се… от утре!
Добре — от утре. А сега трябва да платиш глоба!
Каква глоба?
Избирай: в хладилника или в хола за наказание!
В хола.
Марийка почва да “наказва” Иванчо с едни погледи, едни мрънкания и една торта “само за да не се отпуска”, та по едно време го пита:
Иванчо… защо миришеш така особено?
Ами… защото и котката не искаше да става да ходи… и тя избра своето…
Мръсни
Двамина си плуват в морето един зад друг. По едно време предният казва на задния:
Чакай малко… някаква „перка“ иска да ми вземе мястото в банския!
А другият му отговаря:
Плувай, плувай… не е „перка“ — сигурно е акула, ама се е объркала по курса.
Мръсни
Двата типа мъже, които имат успех с жените:
Умело обещават.
Умело поправят.
P. S. Мили дами, няма да ви питаме кое от двете ви се случва по-често?
Мръсни
Две 14-годишни момиченца си седят на пейка в парка. По тях минава добре изглеждащ мъж в костюм, към 30–35 години.
Г-нчо, само да знаете… да не сте като онези, дето се харесват на деца? — пита едното.
Какви деца? — възмущава се мъжът. — Аз съм напълно нормален!
Ех… още един нормален… — въздъхва другото момиче. — Просто закъснява да се убеди на кого му е професията.
Мръсни
Две аверки излязоха да се понапият, ама се натресоха здраво. Като тръгнали към тях, им се допикало и влезли в най-близкия парк при гробищата. Едната се изчистила с гащите си и ги хвърлила в една храсталачка. Другата, като я видяла, че няма къде да мърда, набрала един венец от пейката и се почистила с него, та да не ходи с промит нос.
На другия ден мъжете им се срещат и единият вика:
Моята се прибра без гащи!
Другият се засмял и казал:
Моята се прибра с надпис в дупето… „Завинаги в нашите спомени!“ От почитателите, дето я мислеха за поетеса — и футболния клуб.
Мръсни
Две аверки си говорят:
Пешо, моят стоматолог е страшен пич!
Ама женен ли е?
Не знам... не успях да усетя пломба да е сложил на някоя друга!
Мръсни
Две баби вървели по улицата и изведнъж видели на земята един използван презерватив. Едната го вдигнала, огледала го и въздъхнала:
Ех, тези млади… нищо не разбират! Баш най-доброто после го оставят тук, за всеки случай… да се намери!
Мръсни
Две баби се разправят на двора:
Тази година хич не е плодородна… Зеленчуците — такива (прави гримаса и показва два пръста), бобът — такива (свива юмрук), а чесънът — направо такива… (показва средния пръст)!
Другата баба:
Не се ядосвай… Може да са добри по душа!
Мръсни
Две баби се срещат:
Ама, Пенко, твоят мъж цяла нощ не го видях, ма. Ужас ме е да не е тръгнал по блуднички.
Ох, стига бе, да си мислиш само за най-лошото! Може да е отишъл на сватба… или поне да е умрял човекът, да знаеш, че няма да се върне!
Мръсни
Две баби си говорят:
Днес младите нямат никакъв морал. Пишат си съобщения, звънят си, викат се — и после гледат в очите… ужас!
А ние навремето — срещнеш Стоян пред входа, па го „поздравиш“, па се направиш, че не ти пука, па… срам, па срам…
Мръсни
Две баби си седят и си говорят:
Ех, Станкееее! Помниш ли какво беше туй „игричка“… Едно време се разказваше като подвиг, сега младите викаат „ама то било работа за вятъра“.
Пенкееее! Вятър, вятър… ама друго си е, когато те подухне от онзи ъгъл, дето ти става едно приятно „още малко“!
Мръсни
Две баби, квартални клюкарки, седят на пейката пред блока. Отсреща младо момче слага нови гуми на колата и псува наум. Едната казва:
Гледай ги, какви са тия младежи! Като че ли всичко трябва да им е ново и готово.
А ние едно време… пак си беше същото — само че тогава не сменяха гуми, а чорапи… и пак все „утре“ ще ги купим нови!
Мръсни
Две бабички живеели заедно, с цел по икономично и евтино да си карат. Всичко било общо — дори и „дъвкателното оборудване“, че да не се плаща два пъти. Един ден едната бабка сложила зъбите и излязла на разходка. Като се върнала след два часа, свалила протезата и я дала на другата бабка да я ползва.
Още щом другата бабка си сложила протезата, минала с език по нея, помирисала и възкликнала:
Ммммм… тиквички ли ядеш, бе, сестро…?
Ммммм… ама па! И киселото мляко ли ми носиш… щото вкусът е като у дома, а? ! !
Мръсни
Две бабички се обиждат:
Ти си магаре!
Ти пък си девствена!
Аз? Аз като си отворя устата и се вижда… какво съм събирала по пътя, бре!
Мръсни
Две бабички си говорят:
Пено-о-о! Ти с твоя старец още ли се закачате?
Та как ще се закачаме, Маро… Ние сме на по осемдесет!
Ей, ама ние какво да правим тогава?
Абе лесно е! Вечер се събличаме и лягаме…
Стига бе! Какво толкова има за закачане в това?
Аз му викам: „Станѝ да видим как си храбър!“
Как така?
Повдигам го да се „изправи“, гледам го една минута… и като го „пусна“, той потъва и почва да се мръщи.
И кво гледате?
Към коя страна е паднало. Който е паднал по посока, той сутринта става да ходи до магазина за хляб…
Е, виж ти! Значи бабите не се бъзикат, а си разпределят работата!
Мръсни
Две бабички си приказвали:
Моят мъж вчера си купи една лопатка!
А, и моят снощи не можа!
Много сте глуха, бе! Казах — лопатка! Нали се чува!
Е, моя снощи… и лопатка не можа — пак “няма място в шкафа”!
Мръсни
Две бабки си говорят:
Т’ва днешните младежи… не че не ги бива, ама какви ги няма — нито мъничко срам, нито нищо. Дето се викa, направо си правят каквото им скимне.
Да бе… а едно време, Пешо ми подаваше „едно нещо“ през прозореца… ама аз го пресрещах с два пръста… и после целият вход знаеше — от срам, от срам!
Мръсни
Две бабки си говорят:
Бре, притеснявам се за мъжа си. Вчера излезе на бърза работа, а още не се е върнал. Страх ме е да е тръгнал по гадните кръчми.
Ей, стига бе, ма. Не го мисли толкова мрачно — може да е умрял, ама поне да е на спокойствие… и да не е ходил повече.