Божее, хора, за които е писан „Бай Ганьо“, цитирали Паулу Коелю!
Как така?
Ами то за тях „посланието“ е като паркинг място — намира се лесно, но никой не чете табелите.
Бременна съм.
От кого?
Не знам… ама щом те видя, ми призлява и ми се завърта.
Вие сте шотландец?
Да!
А защо сте с пола?
Щото съм от другата страна…
Вие чувате ли гласове?
Не… само понякога ми говорят с погрешен говорител.
Виждали ли сте акула скрита под леглото?
Не!
Ама естествено че не — нали е скрита… под леглото!
Виждам, че във вашето CV пише, че сте много точен в работата.
Да.
Добре… Колко е 3:20?
Три и двадесет.
Това ли е отговорът?
Не, ама е точно написано, нали?
Връщам се по-рано от командировката и веднага влизам в жилището — отварям гардероба: празно, поглеждам под леглото: празно, отварям хладилника: празно…
А как реагира жена ти?
Нямам жена, бе! Ако имах, щеше да е последната, която да разбере… Обрали са ме.
Господине, този терминал не е от нашата система. Няма как да платите тук.
Няма проблем… Аз така или иначе не бързам. Щом не приемате, ще си дойда пак—нали ми е удобно да ви намирам!
Госпожо, гледате ме сякаш съм ви направил нещо?!
Ама не, драги… Просто сте с две различни вратовръзки.
Да, така е.
Как така?
Всяка сряда закопчавам „на вкус“.
А днес е вторник.
О, не… Значи днес съм решил да изглеждам като пълен идиот!
Дай 200 лева, иначе те закопавам.
Няма ли 300?
Има.
Пешо, ставай… пари мои, дошли са за теб.
Дай, едно от ония хапчета, дето като го пуснеш във вода и почва да “пра-ми-ми” — като реклама: “Фъш!”
(пък аз мисля, че е нещо за гълтане, не за карнавал)
Дано да гръмне!
А ти посред нощ на босо да настъпиш „Лего“!
Ей… я по-кротко, че к’ва е тази злоба бе!
Дебел шеф пише „палец“ на табелата!
Сега го кажи обратно: „кецал…“ — ах, забравил е запетаята!
До къде ни докараха катаджиите?! Седя си днес в колата и почти сложих колан… на таблото!
Добро утро, идвам да Ви оправя часовника.
Ама аз не съм Ви викал.
Вие не сте, но колегите Ви от горния етаж звъннаха и казаха, че вече бие в неподходящо време.
Дойде време за брачни церемонии! — рече жената, седнала пред купчината изгубени чорапи.
Само дето чорапите пак са си по двама, а ние — поотделно…
Докторе, детето ни цяла сутрин си прави “експерименти” с вода и пяна. Прави си джакузи в мивката, пръска навсякъде и после се кълне, че е “научен проект”. Може ли да му помогнете?
Ама това е съвсем нормално за дете!
Ние така мислим, докторе… само че жена му вече иска развод, защото казва, че ако не спре, ще ни изхвърлят от блока заради “езеро в кухнята”.
Докторе, моля ви, кажете ми — параноик ли съм или имам мания за важност?
Защо мислите така?
Ами… непрекъснато ми се струва, че аз съм причината за всички закъснения по магистралата… защото всеки път, като ме видят, веднага намаляват, за да ме снимат за новината.
Докторе, мъжът ми казва, че е жираф!
Това звучи като добре прикрита истерия… или просто е много напрегнат. Ще му трябва малко почивка.
Почивка не помага. Денем обикаля стаята и си вдига врата все едно ще стигне тавана, а нощем гледа телевизора така, все едно е на височина.
Тогава явно не е лека работа. Ще трябва лечение, може да е продължително и скъпо.
О, не се тревожете за парите — миналата седмица той спечели конкурс за най-високо вдигната глава!