Главното е да сте щастливи — въобще не ви пука какво ще ви каже психиатърът. Той може да говори за диагнози, но вие си живейте, без диагноза!

Гладен вълк, ни агнешко ял, ни агнешко душил!

Гладен мъж без пари — Котка!
Гладен мъж с пари — Лъв!

Гладният не е приятел — той е шефът. Яде ти надеждите, а накрая казва: “Дай заплата, инак уволнен!”

Гларусът гледаше приближаващия се дрон и си мислеше:

Гласова поща:

Гледайки как една амеба дели, си дадох сметка колко сме различни ние хората от животните. Защото нито едно животно не може да наблюдава амеба толкова дълго, без да се чуди „и това кога ще свърши, бе?“

Гледайки колко луксозни коли се търкалят по улиците на София, внезапно ми светва: май американската икономика не е „изчезнала“ — просто е паркирана… да си почине пред някой автосалон.

Гледайки те, човек си задава два въпроса: къде изчезна циркът и защо са те оставили като най-страшния актьор в програмата.

Гледам ви, гледам — нещо не ви излиза сметката… Гребете баница, ракии, луканки, кебапчета… Даже снимате масата за спомен! Е, сега се качете на кантара и снимайте — да видим кой точно е изял „само по малко“!

Гледам във фейсбука — хората си подменят разни работи като лайкове, а на мен ми попадат само двама полицаи и един психиатър. Значи аз съм “viral” ама… по служебен ред.

Гледам го и си мисля:

Щото да го гледам така усърдно… сигурно съм чакала автобиографията му да ми стане ясно!

Гледам днес децата пред блока играят на чистачи и апаши…
И си викам: „Е, какви са тия?“
Че те като апаши — веднага конфискуват касичката от съседната тераса…
Като чистачи — после се крият в храста и викат: „Ние сме невинни! Само чистим!“

Гледам една книжарница и върху щандовете: “Бестселър – „Как да решите 80% от проблемите си“.”
Викам си: “Най-накрая!” и си взимам три.
Прибирам ги вкъщи и чак като ги отворих разбирам, че другите 20% ги решаваш сам… и са свързани с четенето.

Гледам жена ми как се къпе със студена вода, и си викам: „Брей, тя тренира… за да издържи на студа в бъдещия ни дом!“

Гледам из нета как пак разпродават “премиум” мозъци за Черния петък—и пак никой не успя… явно всички си купиха намаление, а не мислене!

Гледам ми се филм с Анджелина Джоли… ама не знам дали ще дойде и да ме гледа на киното с мен.

Гледам на менюто в едно кафене — нищо не разбирам, ама спокойно… поне ще си избия стреса с кафе заедно!

Гледам нови банери: „Лазерно лечение на хъркане“. Дано не е същият лазер, дето преди лекуваше брада… че тогава от хъркането става направо шепот на дишането.

Гледам новините и ми иде да почна да псувам като за световно — ама не знам на кой език. Българският вече е тясна дреха, сръбският ми се струва просторен, а немският поне звучи като оправдание.