Всеки път, когато реша да Ви „изключа“ от телефона, си казвам: „Недей, бе… толкова добро Wi‑Fi не заслужава да го блокираш!“

Всеки път, щом видя някой с пръстен на носа, ми идва да му подам гайдата—викам си: „Ето, намерих си музикант!“

Всеки светец си има минало — а всеки грешник… иска да го поправи, ама първо го отлага за „утре“, щото днес Божието е малко по-скъпо.

Всеки се мъчи да промени света, но никой не се мъчи да си измие чиниите — явно вселената първо трябва да се подреди, за да може после и кухнята.

Всеки се оплаква, че му не стига памет, но никой не се оплаква, че мисли с нея… защото тогава би било ужасно ясно кой е виновен.
Ларофушко

Всеки семеен мъж знае, че пълният тиган храни… а празният само чака да свършиш с търсенето на “къде си сложила последните яйца”.

Всеки търси капката любов в живота си. Аз търся кранчето—за да ми пусне поне малко вода да не ми пресъхва сърцето.

Всеки човек е самотен. Смелият се заиграва с нея и я кани на гости. Неговият приятел я черпи с кафе и се смее. Страхливият пък я вижда по надписите и побързва да си смени телефона.

Всички викат — понеделник, понеделник… ужасен ден…
А междувременно, след седемнайсет понеделника — ЛЯТО! И тогава няма кой да ме върне обратно!

Всички все разправят, че жените не са пестеливи. А вие някога да сте виждали касичка с прорез отдолу — точно да може да се клати обратно, като ѝ кажеш, че „няма да харчим“?

Всички гласове в главата ми мислят, че ти имаш проблеми… и най-накрая някой се зае да ми го каже—щото аз само си ги чувам, но ти май си ги събираш.

Всички готварски рецепти трябва да започват така:

Всички жени са ангели… докато не тръгнат да пазаруват на своя глава и не почне да бие алармата в магазина!

Всички жители на Помпей най-сетне си взеха “петнадесетте минути слава” — само че вместо микрофон им връчиха… лава.

Всички знаем, че веганите не се раждат — покълват. И не умират — просто увяхват. И като се разболеят… ходят ли на агроном, или им дават „поливка“ и билки?

Всички знаем, че животът ни много се променя след 25.
След 30 вече не се променя—просто започва да се актуализира като телефона: уж нищо, а изведнъж всички приложения са на нови настройки.

Всички изведнъж почнаха да скачат от работа, бате… А дано не се върнат, че утре пак ще им се наложи да работят!

Всички имаме по един хърбав приятел, който яде като кран — все едно ще ни напълни с храна… и накрая си ходи с празна чиния, но с пълни джобове!

Всички имат талия… просто при някои тя е по-изразена не от дизайнер, а от хладилника.

Всички искат да “стигнат далеч”, ама като ги насочиш къде да тръгнат—сразу се сърдят, че не си ги оставил в начален пункт.