Време е да се каже истината.

Времената се менят… Някога крадяхме череши от съседите, а сега пароли от съседския Wi‑Fi. Само че вместо „Да не те хванат!“, казваме „Тихо… да не падне скоростта!“

Времето днес е като трамвай пред общежитие… Закъснява с час, после тръгва право към теб! Ник’ва логика!

Времето крие в себе си потайно благородство — връща ти загубеното… но само в старото ти състояние.
Първо се появява споменът, после настроението, накрая и проблемът, който си мислел, че си забравил.

Времето лекува всичко! Само че има една подробност — важно е да не заспиш… че после става “след” време.

Времето на Малдивите е прекрасно! Преди малко им гледах прогнозата… и още на втория кадър слънцето си каза: „Кой го е пуснал на живо?“

Времето нашепва: сложи си шапка.
Телефонът нашепва: в същото време — безплатно.

Времето си е съвсем нормално. Октомврийският вятър огъва арматурите, съблича фасадите и бута покривите като че ли са играчки. Отдолу прелитат есенни листа, птици и… децата ми тичат да ги гонят. Няма страшно — само че като се върнат, ще разберем кой точно лети и кой дърпа покрива!

Все още нямам планове за юни. Чудя се какво да си взема за късмет — шапка или чадър? Защото май сезонът ще ми го пуснат на случай… както при билетчето за трамвая.

Все по-близо е сезонът, в който шапката определя прическата… и после всички се правят, че не са го видели как изглеждам.

Все по-често в България се появяват “данъчни Робин Худ-овци”. Само че вместо да крадат от богатите, първо крадат от касата… а после весело обясняват на всички, че “така е по-справедливо”.

Все повече хора мислят, че мислят…
А всъщност просто натискат “пауза” на мозъка и чакат да им светне — като при микровълновата.

Всеки да си мисли в тетрадката, защото докато вие мислите пред дъската, аз ще вляза в междучасието да взема още една тетрадка и да проверя как точно са ви стигнали идеите.

Всеки ден гледам едно и също — изобилие от „звезди“… и всичките падащи. Пусна ли си телевизора, започват да падат още преди да свържещ антената.

Всеки ден ми е Йордановден — щото като се събудя първо се хвърлям в банята, да си „спася“ кръста с вода.

Всеки ден на масата ми има: Бофор, Бри, Камамбер, Мон де Ка, Порт Салю, Рокфор, трюфели… плюс френски коняк, шотландско уиски и малко италианско.
И не, не е кулинарна реклама, брей… просто такава ми е манията по „скромните“ вечери!

Всеки ден ходя на работа, за да мога да си позволя заплата — само че заплатата ми е толкова малка, че първо си купувам бензин… и чак тогава започвам работа.

Всеки ден, в който чакаш някой да дойде, е още един ден, който минава без да ти е направил път. И когато най-накрая се появи — вече е късно, защото ти си се наслушал на „ей сега“ и си си тръгнал по своята си работа… да чакаш друг.

Всеки джентълмен трябва да има безкраен запас от комплименти за една дама — за всеки случай, ако банката му откаже кредит.

Всеки един хляб е трагичната история на зърна, които са мечтаели да станат биричка — ама съдбата ги натисна в печката. И после ние казваме: „Е, поне е топло…“