Вие сте около четиридесет? Искате всички да се възхищават на вашия младежки вид? Просто казвайте, че сте на шестдесет — после всички започват да се чудят как още толкова рано ви е хванала само „външната“ младост.

Вижте какво написаха на табела: „Минаха“. Само три букви, а все едно е цяла новина. Поредното доказателство за уникалността на българския език!!!

Вика ми: “Баницата ли ще е?”
Викам: “Да… точен и печен съм!”

Вика, имал фирма с 5 000 работници… викам си, корав шеф ще да е… кога гледам — той пчели имал, бе!
Всичките облечени в униформи, ама вместо заплата — мед… и всички само повтаряли: “Шефе, пак не ни пуснаха на работа, щото още сме на инвентара!”

Викам и на котето: “Стига бе, братле, да не си пуснал сезон на линене в целия апартамент!” То ме поглежда като виновник и продължава — явно и то си мисли, че космите са декорация.

Викат ми „Сиренцето“ — щото съм точен и винаги съм с правилната „пръчица“!

Викат, че парите се изкарват с пот. Цяла седмица се потя, ама не за работа — за да не ми падне каската. Пари не съм видяла, само едни мокри сметки за ток.

Викаха му Верото, защото винаги се справяше с димящите мръсотии — с една забележка ги “изпепеляваше” и после пак всичко беше като ново.

Винаги има място за шоколад! Защото той не отива в стомаха… отива в сърцето. И като му свърши мястото, почва да си търси още — направо в кредит!

Винаги има опасност да объркаш старицата — и вместо мъдрост да си докараш… стар инат!

Винаги казвай на хората какво мислиш за тях! Истината е свята — а и тя няма как да не стане обществено достояние… след като си им „поразкрасил“ мнението със синина.

Винаги казвай на хората какво мислиш за тях! Истината е свята… ама първо си сваляй ръкавиците. Синините минават—почти за седмица.

Винаги казвам: пий като за последно — може и наистина да е последно… представи си, че ти сипят мента вместо мастика — и после цял живот усещаш „ментолово довиждане“!

Винаги когато отида на море, усещам как хората ме обличат с поглед…
като че ли съм дрес-код:
първо ме гледат с бански, после — с надежда, и накрая… с коментар „ей, тоя поне да си вземе крем“.

Винаги ме е гледала сякаш съм Бог — с онзи благоговеен поглед. А след първата брачна нощ започна да се кръсти като че ли аз току-що съм направил чудо!

Винаги ми е било интересно как се е наричал електрическият скат, преди да открият електричеството — сигурно са го водили „много обиден“… защото като го пипнеш, първо те обижда с ток, после ти обяснява.

Винаги се старая да говоря истината — максимално близо до вярното.
И понеже съм много точен, накрая всички ме питат: „Добре де… вярното къде е?“

Винаги се уча от грешките на хората, които са се вслушали в съветите ми… защото после идват при мен да ми кажат какво точно не трябва да правят!

Винаги си избирай по-голям враг — по-лесно се мериш. И като не стане… поне има шанс да го удариш в центъра.

Винаги си поставяй предизвикателства! Направи 20 клека вместо 10, тичай 5 километра вместо 2. Всички казват „трябва да спиш по 8 часа“, ама защо само 8? Защо не 9? Защо не 12—да няма време за глупости?
Яж цялата торта, не само парчето—в крайна сметка мотивацията не идва от диета. И като ти писне, „освободи“ гардероба: подреди всички дрехи на бившата пред вратата и… да се оправя тя.
Давай, вярвам в теб! Толкова много се стремиш към „по-добър резултат“, че накрая ти става по-леко… само на теб.