В живота всичко се връща — пари, обиди, дори старите номера. Само новите софиянци по селата не се връщат… защото никога не са идвали с представа за пътя.

В живота е като при обща снимка — всеки е съгласен да стои до другите, но после всички искат снимката само „даже да ги има“.

В живота има баланс. На всяка среща с приятели поне веднъж се пада сам човек — и то жена да ти обяснява, че “всичко е нормално”, само дето ти все още търсиш къде си си забутал ключовете.

В живота на всеки човек идва един момент, когато започва да гледа на всички банкноти с уважение—особено на онези, които са… отпечатани върху тоалетна хартия.

В живота на всеки човек идва момент, в който си казва: „Ето го… явно вече съм в този етап.“ Обикновено разбираш, че е настъпил, когато започнеш да търсиш зарядното не за телефона, а за… себе си.

В живота на всеки човек има радост и тъга, болка и щастие — нали? Затова е така, трудно е! Затова боли, затова се борим, затова вървим… Нагоре, надолу, напред, назад… Все по някакъв път. Само че “сам” — не в смисъл, че го избираш смело… а в смисъл, че после никой не е виновен! Избрал си го сам, почувствал си го сам… и сега сам си го преживяваш!

В живота на всяка жена има трима мъже, които я обичат безусловно, приемат я с всичките ѝ настроения и никога не спорят. Отец — “както си е”. Синът — “така е по-добре”. А Светият дух — “ама защо ми го казваш в момента, когато вече е късно?”

В завода за мъжки чорапи всяка сутрин работниците не могат да намерят втория цех — уж е наблизо, ама все се оказва в „първия“, без да са го обули.

В затвора: Прекарваш по-голямата част от деня си в килия 4 на 6.
На работа: Прекарваш по-голямата част от деня си в open space 3 на 5.
***
В затвора: Ядеш три пъти на ден.
На работа: Ядеш едва веднъж — накрая на смяната, и то ако някой “случайно” ти остане нещо.
***
В затвора: Пускат те по-рано заради добро поведение.
На работа: Те ти дават “кратка награда” — още един проект за същото добро поведение.
***
В затвора: Пазачът ти отваря вратата.
На работа: Ти си пазачът — носиш значка, чукаш на всички врати и пак никой не знае къде е асансьорът.
***
В затвора: Можеш да гледаш телевизия и да си поиграеш.
На работа: Забраняват ти да гледаш телевизия и да поиграеш — освен ако не го правиш с “цел” и “интерактив”.
***
В затвора: Позволени са посещения от семейство и приятели.
На работа: Дори “разговор на живо” с някого е проблем — особено ако не е по служебна линия.
***
В затвора: Имаш надзиратели, които обичат да те мачкат.
На работа: Същото се нарича “фийдбек от мениджмънта”.
Къде ще ти е по-добре?!

В здрава връзка не се ревнува—само се проверява: ако и двамата имате профили във Фейсбук, значи някой има и тайни, и пароли.

В знак на солидарност с Уил Смит реших да бойкотирам и Оскарите — не за десет години, а докато някой най-накрая не ми върне билета, който ми загубиха на самото „влизане“.

В интернет е като в командировка с мъже — всички са сами, никой не се занимава с нищо сериозно. А като им кажещ „Ще се срещнем“, ставаш онлайн и… изчезваш.

В киселото мляко с изтекъл срок добрите бактерии вече не бягат — те се местят. Оказва се, че колкото по-зле е млякото, толкова по-добре се „групира“ злото.

В китайския космически център по инерция пуснали последния си спътник, но вместо лого на научна мисия сложили на корпуса „D&G“.
Инженерите рекли: „Дори в безтегловност ще има стил…“,
а контролът само отвърнал: „Да, само че сега всичко се движи с инерция и гони „поръчката“, вместо траекторията.“

В класацията за най-добри „успокоителни“ за тази година без изненади на челните места се наредиха: сметките, отсрочените ремонти и “утре със сигурност” — последните две почти като забравени.

В книжарницата продават маркер за страници за 20 лв. А аз си викам: аз ще си отбелязвам страниците с 2 листчета и една „кой знае къде съм стигнал“ — за 20 не ми се дават.

В комплект с шапка-невидимка винаги идват и обувки, които не тъпчат—иначе и да не се виждаш, пак се чуваш!

В края на всеки месец винаги не ми стигат парите. И най-лошото е, че точно през последните 30 дни започвам да ги „усещам“ — все едно спестявам, но парите ми си тръгват на такова дълго пътешествие, че се връщат чак на първо число.

В кръчмата първата ракия винаги е за смелост…
Втората — за здраве…
А третата — директно за счетоводство: оттук нататък вече не си ти човекът, а касовият апарат.

В леглото съм като дракон… Ръмжа, мятам се и правя опит за огнено дишане!