Ти си некакъв такъв, никакъв никакъв — все едно си рекламен плакат, който забравили да закачи някъде: стоиш, но никой не те вижда… и всеки минава покрай теб, сякаш си фон!

Тискогоси — древноегипетска богиня на ревността.
Казват, че когато мъжът ѝ тръгвал към кръчмата, тя запечатвала пирамидите с надпис: „Само поглед — без усмивка!“

Тих мъж — само си мисли.
Тиха жена — вече го е решила.

Тихият мъж е мъж, който си мисли.
Тихата жена е жена, която изобщо не говори — защото вече е написала списък с всичко, което ще му каже… на изхода.

Тихо се сипе великденски сняг,
ама токът пак ми смазва нервите!
Къде е Гинка, питам се веднага —
да си плати сметката… че май пак ще спре тока!

Тича Исус по езерото и вика:

А тате му казва:

Тия дето ми хвалят пияните сливи, сигурно не са ги опитвали заедно с пияните вишни!

Тия кандидатки за плеймейт, защо всеки път се натискат да доказват, че са умни? От вас се иска само да покажете фотогеничната част—за акъла си има телевизори и всеки си го има отделно.

Тия, дето пишат: „Обичам да плача под дъжда — та сълзите ми да не личат“, са същите, дето скачат в басейна и казват: „Спокойно, просто си проверявам дълбочината.“

Тия, дето си мислят, че без любов не може да се живее… явно досега никой не им е спирал топлата вода, та да разберат какво е истинско „не мога“.

То главата не ѝ отива — тя взе, че си подбра и сложи… миглите на обратно!

То пък, голям празник! Заради такива като Георги, дето „само да ги вдигнем малко“, сега нямаме чудовища… останали са само чинии да се мият.

То само с пари не става… трябва и жена да си купи нещо, дето е „за дома“, и да каже после: „Ама ти виж какво хубаво е!“

То се видяло, че няма да ходим на плаж това лято. Понеже плажът му се отлага — за догодина, а дебелите си го организират и днес.

То хубаво я посрещнахме Новата година, ама сега вече и да я изгоним—че като не можем да я „задържим“, поне да не ни тормози повече!

Това дето, ако не отидеш при планината, планината идва при теб — за морето важи ли?
Защото аз чакам да дойде… ама то май идва само водата и после още по-бързо си тръгва.

Това е женското сърце: едната чака, втората вярва, третата проверява, четвъртата прощава, петата критикува, шестата готви… седмата пак пита, осмата пак се съмнява, деветата пак се надява, за десетата мечтае… и накрая—пак “защо не ми каза по-рано?”

Това е животът — пепел от рози. Умират красиви цветя… После идва прахосмукачката и също не жали: всичко събира, всичко заграбва — не оставя нито една романтика!

Това е невероятно! Пратете това съобщение на пет човека за три минути и… НИЩО няма да стане! Опитах го два пъти — и НИЩО! Нито втората луна, нито чудо, нито пари… Абсолютно НИЩО! И точно затова е сигурно: това наистина работи!

Това жените са толкова непредсказуеми! Днес те гледа влюбено, утре те гледа през витрината—и пак смята, че ти е “вкусно”.