Стрелям по Луната — ако я уцеля, ще ме вземат за велик астроном; ако не — поне ще съм в полезрението на звездите.

Струва ми се, че вас някъде вече съм ви намразвал… само че не помня къде — помня единствено, че тогава пак ми казахте „не на теб, не сега“!

Струва ми се, че жените имат две основни изисквания: първо — някой да ги слуша, второ — някой, на когото да не му казват нищо, докато им се обадят да проверят дали вече е разбрал.

Струва ми се, че „срок на годност“ на салатата е излишна информация… Къде се е видяло салатата да се СЪХРАНЯВА? Тя максимум се ОБСЪЖДА — веднага се изяжда и после се спориш кой е виновен, че е станала „не толкова свежа“.

Струва си да се бориш за някакво право… само ако не е такова, дето като го получиш, вече не ти трябва.
Защото иначе ставаш като онзи, дето протестира за нова спирка — и като я построят, автобусите вече спират на стария вход.

Стягам си сина за училище, а по разходите и харченето на пари все едно, че го пускам да става министър!

Суетата е едно от онези чувства, които ни карат да се чувстваме велики — така добре, че дори да сме самички в кухнята, пак се оглеждаме като министър на инспекция. И ако случайно не ни се обадят, сами си звъним на себе си: „Ало, да… аз съм, нека кажа, че съм си спомнил за вас!“

Супер упорит черен котарак четири часа минаваше пред очите на суеверния пешеходец на зиг-заг и като му даде знак, накрая все пак го прегази — защото човека гледаше само да не стъпи на сянката му.

Сутиенът е единствената дреха, която радва жената, когато напълнее — поне докато бързо си помери размера… да не стане катастрофа.

Сутрешен „блок“ — значи още в ранни зори да се събудиш и да блокираш някого, все едно това ти е закуска.

Сутрешна кашлица, жълти зъби, тежест в гърдите, леко замайване.

Сутрин: ако пастата за зъби е свършила, а четката ви още не е измита… Значи снощи сте пили толкова, че сте бъркали пастата с водка и после сте я изплювали като „гаргара“.

Сутринта намерих шапка, пълна с пари. Викам си: „Късмет!“ А после през целия ден един човек с акордеон ме вървеше подире, уж да ми „върне“ късмета… с песни.

Сутринта не започва с кафе. Сутринта започва с мисълта:

После поглеждам телефона и си викам:

Сутринта се изтърсих по стълбите и се чу „Трак!“
Пипнах си джоба за телефона и си викам: „Дано поне е счупен екранът… не ребрата!“

Сутринта се наканих пред огледалото и го попитах:

Но щом ме караш — поне не си ти!

Сутринта си мия зъбите. В мивката падна хлебарка. Аз разбира се знам, че е дошла от канала… но в същия миг ми мина мисълта: „Щом и в хола наднича, май и в мен вече ще ми се тясни пространството!“

Сутринта, докато подскачах от студ на спирката, мина един автобус с ансамбъл по народни танци и вместо билети ми подаде… чорапи. Казаха: „Момче, ти танцуваш безплатно — ние ти помагаме да не скъсаш обувките!“

Сходни по значение, но едва ли някой би искал да чуе „Аз теб те запомних“, вместо „Аз теб никога няма да те забравя!“

Счупен ми е прозорецът на Нокиата…
И сега само чукащите се хора ми звънят—щото прозорецът е станал „входящ прозорец“!